Назофарингитът е понятие, което включва възпаление, в повечето случаи с остър характер, в което участват лигавиците на носа, дихателните пътища и фаринкса. Често назофарингитът се комбинира с отит и увреждане на околоносните синуси (синузит).
Назофарингитът се развива при повечето респираторни инфекции, едновременното увреждане на лигавиците се обяснява с близостта на тяхното местоположение и патогенетичните особености на хода на респираторна инфекция.
Причини за назофарингит
Както вече беше споменато, назофарингитът е следствие от много видове остри респираторни заболявания. От етиологичните фактори за назофарингит с вирусен произход, за които в момента са известни най-малко двеста, риновирусите, респираторният синцитиален, аденовирусите са особено често причините за назофарингит. Също така, ентеровирусите, коронавирусите често са причина за назофарингит. Вирусната инфекция е тежка, ако е причинена от грипни вируси, параинфлуенца.
В определен стадий на вирусното заболяване, както и в развитието на назофарингит, могат да участват различни бактериални патогени. В този случай клиничната картина на назофарингита може да се промени, могат да се появят усложнения.
Пътеките на вирусни частици в човешкото тяло, както и лигавицата на горните дихателни пътища (носната кухина, ларинкса), са добре известни. Най-често вирусите проникват, като ги вдишваме с прахови частици, капчици, съдържащи вирусни частици. Също така, инфекцията може да възникне чрез контакт - от мръсни ръце, замърсени с вируси.
Времето от момента, в който инфекциозен агент (обикновено вирус) попадне в тялото, до развитието на инфекциозно заболяване, проявяващо се от много симптоми, включително назофарингит, се нарича инкубационен период. В зависимост от вида на вируса и неговия тип, инкубационният период, през който все още няма признаци на заболяването и прояви на назофарингит, може да варира значително (от няколко часа до 7 дни).
С въвеждането на вируса в носната лигавица (ларинкса), в резултат на което се развива назофарингит, възниква катарално възпаление. Респираторните вируси имат способността да се размножават само в клетките. В този случай има подуване на лигавицата, отделяне на прозрачен секрет (ринорея, хрема).
В същото време секретът, образуван от вирусна инфекция, обикновено е лек, прозрачен и изобилен. Ако вирусна инфекция се усложни от бактериална инфекция, тогава назофарингитът придобива чертите на бактериална инфекция (има гноен секрет, хрема с жълто-зелен секрет), състоянието се влошава, появява се или се засилва треска и общото състяние се уврежда.
По време на острия период на заболяването, както и времето, съвпадащо с продромалния период (преди появата на симптоми), пациентите с ОРВИ и вирусен назофарингит представляват опасност за другите по отношение на разпространението на инфекцията, тъй като патогените се отделят в големи количества по време на кашлица, кихане.
Симптоми при назофарингит
Назофарингитът започва с появата на воднист прозрачен секрет от носната кухина. Хремата при назофарингит с вирусен произход се характеризира с изобилие от изтичане от носа, понякога с връщане към гърлото.
Вирусният назофарингит също се проявява чрез назална конгестия (запушване на носа) с различна тежест. Пациентите с назофарингит отбелязват затруднено носно дишане, намаляване на обонянието.
Вирусният назофарингит протича с обилна хрема, продължаваща няколко дни, след това катаралните явления отшумяват, естеството на секретите се променя (стават по-малко изобилни, по-плътни) и постепенно спират.
Назофарингитът като една от проявите на вирусна инфекция често се комбинира със симптоми на треска. При пациент с назофарингит температурата се повишава в началото на заболяването (понякога в периода преди основните симптоми).
Характерът на температурната крива, причинен от различни патогени, може да варира. Температурата може да се повиши до субфебрилна (по-малко от 38 градуса), фебрилна и по-висока цифра (40 градуса). Температурната реакция на организма при остри респираторни вирусни инфекции (ОРВИ) и назофарингит отразява степента на имунна защита на организма и общата реактивност. При деца често се наблюдава изразена температурна реакция. Също така, при малки деца с назофарингит се отбелязва тревожност, нарушение на съня, децата често плачат, отказват да ядат.
При повишена температура пациент със ОРВИ и симптоми на назофарингит се оплаква от болка в различни части на главата, усещане за топлина, периодично се редува с реакция на втрисане. Симптомите на треска също са силна отпадналост, липса на апетит, намалена работоспособност и усещане за слабост. Всички тези симптоми са придружени от прояви на назофарингит.
Ринорея при назофарингит или отделяне на обилен прозрачен секрет от носа, често се комбинира с болка, задух в гърлото, болезненост при преглъщане, болезненост в гърлото и усещане за слабост.
При пациент с назофарингит могат да се определят увеличени лимфни възли в субмандибуларната област и други области.
Също така, вирусно заболяване, което се проявява с явленията на назофарингит, често е придружено от кашлица. Кашлицата при назофарингит се свързва с дразнене на ларинкса и фаринкса, когато секретите изтичат от носната кухина към гърлото. Често назофарингитът може и се комбинира с остър бронхит, трахеит (възпаление на трахеята). Кашлицата е суха или има продуктивна кашлица с храчки.
Острият назофарингит обикновено трае седмица, по-рядко две, през които се наблюдава постепенно намаляване на симптомите.
Диагностика на назофарингит
Диагнозата на назофарингит се основава на оценката на оплакванията, клиничната картина и симптомите на заболяването. Много вирусни инфекции, включително назофарингит, протичат с подобни симптоми. Грипната инфекция е тежка, общите симптоми на която са по-тежки, катаралните явления имат малко по-различни проявления, по-често се развиват усложнения.
При вирусна инфекция при изследване на задната фарингеална стена се отбелязват различни степени на хиперемия (зачервяване) с явлението гранулиране (налепи). Този симптом с вирусен назофарингит е свързан с участие в процеса на лимфни образувания (фоликули) на гърба на фаринкса.
Ако е необходимо, при съмнение за някакво усложнение, лекарите предписват да се извършат допълнителни изследвания: рентгенова визуализация на околоносните синуси, гръдни органи, отоскопия.
При остри респираторни вирусни инфекции и назофарингит се извършва кръвен тест (брой на левкоцитите, брой на белите кръвни клетки, брой на лимфоцитите), СУЕ, брой на тромбоцитите, анализ на урината и други показания.
Усложненията на ОРРВИ, включително тези, възникващи прии явленията на назофарингит, могат да бъдат синузит, отит, бронхит, пневмония.
Лечение на назофарингит
Лечението на назофарингит се провежда според принципите на лечение на повечето вирусни инфекции. Лечението се предписва от лекар, честое само амбулаторно лечение.
Общи препоръки за лечение на назофарингит в острия фебрилен период са почивка на легло, прием на достатъчно количество течности. Храненето на пациент с назофарингит трябва да бъде с лесно смилаема храна, с изключение на остри, солени, кисели храни. Храната трябва да е топла и да не съдържа дразнещи вещества. Пациентите с назофарингит от диетата си изключват кисели сокове, силен чай и кафе.
Според предписанието на лекаря, за назофарингит се използват антивирусни средства във възрастови дозировки.
Основните медикаменти при лечението на назофарингит и остри респираторни вирусни инфекции са симптоматичните средства. При повишаване на телесната температура при назофарингит се използват противовъзпалителни лекарства от нестероидната група, антипиретични лекарства.
Локалната терапия на назофарингит се състои в използването на капки и спрейове за нос (вазоконстриктори) в малки кратки курсове.
Според индикациите се използват инхалации с различни лекарства, физиологичен разтвор (включително за промиване на носа).
Според показанията, при назофарингит се използва изплакване на фаринкса (гаргара), напояване със спрейове, таблетки за смучене, съдържащи противовъзпалителни компоненти и антисептични вещества.
При назофарингит, комбиниран с бронхит (трахеит), се използват предписани от лекар, отхрачващи (по-рядко антитусивни) лекарства.
Острият вирусен период на назофарингит не изисква назначаването на антибактериални средства. Антибиотиците при назофарингит се предписват строго според решението на лекаря, когато се прикрепи бактериална инфекция, появят се усложнения.
По принцип назофарингитът се проявява доброкачествено при повечето пациенти.
Превенция на назофарингит
Превенцията на назофарингит и вирусни инфекции като цяло се състои в повишаване на устойчивостта на организма, правилното хранене, спазване на правилата за хигиена, премахване на лошите навици, тютюнопушенето. Препоръчва се избягване на контакт с пациенти в остър стадий на вирусно заболяване (носене на маски, често миене на ръцете и други хигиенни мерки).
