Simptomi.bg»Статии»Заболявания»Човешки респираторен синцитиален вирус

Човешки респираторен синцитиален вирус

Диана ИвановаДиана Иванова
Новак
77710467
респираторен синцитиален вирус

Човешкият респираторен синцитиален вирус, respiratory syncytialvirus (RSV) още е познат като Човешки ортопневмоневирус и причинява инфекции на дихателните пътища. Той принадлежи към семейството на парамиксовирусите. Причинителят има само 1 серотип, размерът му е 200-300 нм. Вирусът е нестабилен в околната среда, лесно се инактивира чрез нагряване и действие на дезинфектанти.

Вирусната частица съдържа едноверижна РНК, заобиколена от спирална капсида и външна обвивка с шипове. Причинява инфекции на дихателните пътища и е основната причина за инфекции на долните дихателни пътища при кърмачета и деца.

Респираторният синцитиален вирус е повсеместен, огнища на инфекция се появяват в студения сезон. Инфекцията се предава чрез въздушни капчици.

Резервоарът и източникът на инфекция е човекът (болен или носител). Вирусът се секретира със секреция на дихателните пътища от 7 до 10 дни след заразяването. Механизмът за предаване на патогена е въздушно-капков.

RSV се предава чрез директен контакт с помощта на големи аерозолни частици, съдържащи секрецията на дихателните пътища. Директното проникване на вируса в лигавицата на носа и очите чрез замърсени ръце е основният механизъм за предаване, тъй като вирусът остава на повърхността им за дълго време.

Естествената податливост на хората е висока: при деца от първата година от живота - 100%, деца в предучилищна възраст - до 60%, възрастни хора - до 40%. 25% от пневмониите при деца от 1 месец до 6 месеца възникват поради RSV.

Поради високата заразност почти всички пациенти и медицински персонал се заразяват с нозокомиални огнища. Следователно, нозокомиалната RSV инфекция е от първостепенно значение по своята значимост. Често такива огнища на епидемия се срещат в родилни отделения, соматични отделения за малки деца, както и в педиатрични институции и болници за пациенти с имунодефицит.

Имунитетът при респираторен синцитиален вирус е нестабилен, инфекцията се появява многократно през целия живот.

Симптоми на Човешки респираторен синцитиален вирус

Инкубационният период на заболяването е от 2 до 6 дни. Вирусът се екскретира от болен човек в рамките на 5 до 7 дни от началото на болестта.

синцитиален вирус

В зависимост от разпространението на увреждане в различни отдели на дихателните пътища се разграничават следните клинични варианти на инфекция с: назофарингит, бронхит, бронхиолит, пневмония. Тежест: лека, умерена, тежка. Заболяването започва постепенно.

При възрастни респираторният синцитиален вирус в повечето случаи протича като леко респираторно заболяване с признаци на лека интоксикация. Има умерено главоболие, летаргия. Телесната температура обикновено е нискостепенна, понякога достига 38 ° C. В неусложнени случаи продължителността на фебрилния период е 2-7 дни. Катаралните промени се проявяват под формата на ринит, умерена хиперемия (кръвонапълване) на мекото небце, арки, по-рядко - задната фарингеална стена.

Водещият симптом на RSV инфекцията е суха, продължителна, пароксизмална кашлица, която може да продължи до 3 седмици. Пациентите могат да имат експираторна диспнея, усещане за тежест в гърдите и цианоза на устните. При аускултация в белите дробове се чуват разпръснати хрипове, трудно дишане. Заболяването често (около 25%) се усложнява от пневмония.

В този случай на рентгенограмите се открива засилване на шаблона с наличието на пръстеновидни образувания или малки линейни шнурове поради уплътняването на стените на бронхите и зоните на бронхиоларен емфизем. След 7-10 дни те изчезват, пълното нормализиране на белодробния модел настъпва малко по-късно.

Характерно е развитието на хипоксемия (понижено съдържание на кислород в кръвта). Обикновено респираторният синцитиален вирус при възрастни е лек, въпреки че може да доведе до тежка пневмония при наличие на имунодефицит и при възрастни хора. Имунитетът след инфекция е слаб и нестабилен, повтарящите се инфекции са чести, но тези инфекции рядко са тежки.

RSV е най-честият причинител на вирусни инфекции на долните дихателни пътища при деца през първите две години от живота (характерна и клинично най-важна проява на инфекция с RSV е бронхиолит). При по-големи деца и възрастни RSV може да причини грипоподобен синдром, бронхопневмония или обостряне на хроничен бронхит.

Най-тежките форми на респираторен синцитиален вирус, причиняващи смъртен изход в 0. 5% от случаите, са характерни за деца под една година. Заболяването протича с висока температура, силно главоболие, повръщане, възбуда.

Характерни са признаци на увреждане на долните части на дихателните пътища - постоянна кашлица, задух, астматичен синдром, тежки влажни хрипове с различни размери в белите дробове. При изследване на дете се отбелязва бледност на лицето, цианоза на устните, в тежки случаи - акроцианоза. В първите дни на заболяването децата могат да имат разхлабени или кашести изпражнения.

Усложнения при Човешки респираторен синцитиален вирус

Най-честите усложнения при възрастни са бактериална пневмония и отит. В острия период при деца може да се появи круп с асфиксия, възможен е тежък бронхоспазъм при възрастни, дори фатален. В случай на честа инфекция е възможно развитието на хроничен обструктивен бронхит (по-често при пушачите).

Диагностика на Човешки респираторен синцитиален вирус

Трудно е да се направи клинична диагноза PC инфекция; провежда се диференциална диагноза с грип и други остри респираторни инфекции.

Вирологичните методи (изолирането на вируса от назофаринкса може да е възможно при някои клетъчни култури) изискват дълго време на провеждане (от 3 до 14 дни). По-бърз метод за диагностициране на тази инфекция е откриването на вирусни антигени в проби, взети от дихателните пътища с помощта на имунофлуоресценция или ELISA.

Определяне на вирусна РНК по PCR метод, поради присъщата нестабилност на генома на вируса не се използва широко. При използване на серологични тестове (кръвни тестове за откриване на антитела срещу RSV) трябва да се вземе предвид имунният отговор към RSV.

температура при синцитиален вирус

При тази инфекция реакцията на IgM понякога не се регистрира или е твърде слаба за клинична интерпретация на резултатите. Наличието на антитела в една IgG проба не е доказателство за остра инфекция, следователно, за серологична диагностика на остра инфекция с респираторен синцитиален вирус, се препоръчва изследването на сдвоени серуми за оценка на растежа на IgG титри.

Лечение на Човешки респираторен синцитиален вирус

Всички деца на 1-ва година от живота подлежат на хоспитализация, ако е възможно - на възраст под 3 години, независимо от тежестта на заболяването. На всички пациенти се предписва почивка на легло, докато температурата се нормализира.

Някои учени смятат, че нищо друго освен кислород не помага при лечението на бронхиолит, причинен от респираторния синцитиален вирус при новородени, а адреналинът, бронходилататорите, стероидите и рибавиринът не дават реална полза.

Лечението се състои основно от поддържаща симптоматична терапия, препоръчително е да се пият много течности и да се доставя кислород чрез маска.

Показано е, че хипертоничният 3% физиологичен разтвор, който се дава при вдишване, е евтин и ефективен начин за лечение на новородени, хоспитализирани с умерен вирусен бронхиолит, например в случай на вирусен бронхиолит, причинен от човешки ортопневмовирус.

От антивирусната терапия при респираторния синцитиален вирус е възможно да се използва арбидол, тилорон и др. Антибиотиците се предписват само при наличие на бактериални усложнения.

Прогноза при Човешки респираторен синцитиален вирус

Прогнозата при Човешки респираторен синцитиален вирус обикновено е благоприятна, но може да бъде сериозна с развитието на бронхиолит и тежка пневмония. При малки деца е доказано участието на RSV инфекция при поява на заболявания като бронхиална астма, миокардит, ревматоиден артрит и системен лупус еритематозус.

Превенция на Човешки респираторен синцитиален вирус

Общата превенция на респираторния синцитиален вирус се свежда преди всичко до идентифицирането и изолирането на пациентите. Необходимо е да се извърши щателна обработка и вентилация на помещенията, в които са разположени пациентите. Най-добрият превантивен ефект се дава от обикновени хигиенни мерки; често миене на ръцете, използване на ръкавици за еднократна употреба и халати в медицински заведения.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest