Артралгията е симптом на ставните болки, които могат да са характерни за една или повече стави (полиартралгия). За появата на тази патология способства дразненето на неврорецепторите на синовиалните мембрани на ставните капсули с възпалителни медиатори, продукти на имунните реакции, солни кристали, токсини, остеофити и др.
Може да възникне при ревматични, ендокринни, инфекциозни, туморни, неврологични или автоимунни заболявания, както и вследствие на наранявания или наднормено тегло. Важно диференциално диагностично значение има изясняването на причините на артралгията.
Фактори за развитие
Може да се прояви както в продромалния период на заболяването, така и в ранния клиничен стадий, който протича с повишена температура и интоксикация. Инфекциозната форма на артралгия се характеризира с болки в ставите на долните и горните крайници, полиартикуларния характер на болката.
Подвижността на ставата при това е напълно запазена. Обикновено, ако е инфекциозна форма, тогава артралгията преминава за няколко дни, тъй като токсичния симптом отслабва. Честа причина за развитие на артралгията са ендокринните нарушения - първичен хиперпаратиреоидизъм, овариогенна дисфункция, хипотиреоидизъм и други.
Други възможни причини за артралгия включват интоксикация с тежки метали (талий, берилий), чести претоварвания или микротравми на ставите, продължителна лекарствена терапия, посталергични реакции и др.
Остатъчното състояние след като е претърпяно някакво възпалително заболяване може да е хронична или остра форма. В продължение на седмици или дори месеци може да се наблюдава скованост и болка в ставите. Ако се предприеме адекватно лечение, тогава в бъдеще функцията на крайниците може да бъде изцяло възстановена.
Диагностика
Тъй като артралгията не е независима нозологична единица, а само субективен симптом на някое заболяване, клиничните и анамнестични характеристики, както и физическите изследвания излизат на преден план, за да може да се определи първопричината за появата на симптоматиката. Желателно е да се направи консултация с ревматолог. За да може ясно да се разграничи етиологията на субективния симптом артралгия, е важно да се проведат редица обективни изследвания.
При лабораторната диагностика е показателен клиничен кръвен тест, включително брой на тромбоцитите, биохимични и бактериологични тестове и серологични показатели. Към инструменталните методи за диагностика можем да добавим следните изследвания: радиография и ултразвук на ставите, томография, термография, рентген, както и инвазивни интервенции - контрастна артрография, артроскопия, диагностична пункция на ставата с микробиологично и цитологично изследване на пунктат.
Лечение и прогноза на артралгия
При лечението основна роля се отдава на коригирането на водещата патология. Медикаментите се използват основно с цел да се намалят възпалителните вътреставни процеси и болката. Провежда се пълна системна терапия, като тя може да включва Ибупрофен, Диклофенак, Напроксен и други.
Ако е налице умерена артралгия или има някакво противопоказани за перорално прилагане на терапията, тогава се прави локална терапия със затоплящ ефект. Тя може да включва също така противовъзпалителни и аналгетични мехлеми, съдържащи Диклофенак, Кетопрофен. Може да се правят компреси с Диметилсулфоксид в областта на ставата.
Пренебрегването на компетентна диагностика и лечение на артралгията може да доведе до сериозни функционални нарушения на ставите, а именно ригидност, анкилоза или контрактура. И тъй като патологията може да служи и като маркер за доста широк спектър от заболявания, е важно да се обърнете за консултация към специалист, който да направи необходимата диагностика и да се назначи адекватно лечение според ситуацията.
