Анхедонията е състояние, за което е характерно пълното отсъствие на наслада или частична загуба да изпитвате удоволствие от живота, както и всичко, което се случва в него. Заедно с това човек губи активността си, мотивацията към различни дейности, които преди са му носили удоволствие, например спорт, музика, хоби и различни социални взаимодействия.
Заболяването се отнася към ненормалните състояния на психиката. Терминът е бил въведен за първи път от Т. Рибо през 1886 година. По-нататък учените започват да го добавят в описанието на емоционалните дефекти при шизофренията. Други учени смятат, че анхедонията не е признак на шизофрения, а следствие на психичните разстройства.
Причини за анхедония
Днес вече е доказано, че в основата на това психично състояние са психичните разстройства: шизофрения, посттравматично стресово разстройство, депресия, тревожно разстройство, деперсонализация и други разстройства на личността. Първопричина на заболяването е емоционалното натоварване с чужди проблеми и грижи.
Личностите, които страдат от анхедония, сами решават всичките си жизнени проблеми и често обвиняват само себе си за всички неуспехи, дори ако реално вината е на някого другиго. Те се стремят да направят всичко възможно най-добре и ако това не се получи, тогава чувството на недоволство увеличава техния песимизъм, но и намалява емоционалния им фон. Често от това заболяване страдат честните, съвестните и отговорни хора.
Причината за това е, че центъра на удоволствие в мозъка се изключва, което води до неспособността на болния да изпитва приятни емоции и радост. Вследствие на недостига на хормоните на радостта (ендорфини), човек започва да се стреми да ги замени с емоционален допинг (алкохол и наркотици), въпреки че това би могло да стане и по друг начин.
Симптоми на анхедонията
Заболяването се промъква незабелязано. Първоначално болният започва да се отегчава от любимите неща, които преди са му носили удоволствие. След това престава изцяло да се радва на живота и не може да изпитва щастие. Те не могат да се зарадва на нищо, което се случва около тях: шопинг, среща с приятели, подаръци и така нататък. Често към анхедонията се присъединява и неудовлетвореност от интимната им връзка.
Понякога параноята и заболяването са свързани помежду си. Това се наблюдава, когато човек дълго време пребивава в състояние на повишено напрежение, а след това се случва пречупване на света около него: всичко му се струва сиво, безрадостно незначително след преживения стрес.
Има и отделна малка категория хора, които поради песимизма си не могат да се радват и да се наслаждават на живота. Повечето хора страдат от вроден песимизъм. Затова се случва, че по погрешка експертите понякога диагностицирайки при пациент депресия, се опитват да лекуват това състояние с антидепресанти, които само изострят ситуацията и влошават благосъстоянието.
При анхедонията жизнерадостността се определя изяло от емоционалния фон, в който се намира пациента, както и от хората около него. Голяма част от болните с това разстройство не са способни въобще да изпитват радостни емоции.
Социалната форма на анхедонията се появява като признак на незаинтересованост от социалните контакти и изолация в собствения им свят, а също така намаляване на удоволствието от обикновените социални дейности. Тази характеристика обикновено стига дори до пълно безразличие към другите хора.
Социалната анхедония често се развива на фона на социофобията. Обикновено социофобът има социални контакти, като в това число има хора, които се отнасят много добре към него и проявяват дружелюбност. В същото време тревожността на болния се проявява в процеса на общуване в тесни ситуации (говорене пред публика).
Болният от анхедония обаче просто игнорира това, което има и което не го радва. Той смята и е категоричен, че приятелите, съпругата му изобщо не общуват с него, тъй като той не заслужава тяхната любов и внимание. В същото време може да търси нови възможности за връзка и контакти, но това отново не му носи удоволствие.
Анхедонията се лекува доста трудно, а основата на терапевтичния методи е възстановяването на недостига на серотонин и ендорфин (хормонът на радостта) в организма.
Медицинският екип се старае да покаже на болния радостта от малките събития в живота, започвайки от слънчевите отблясъци и до срещите с близките или приятелите. При анхедонията благоприятен ефект имат разходка в парка, както и на местата от детството, които са пълни с приятни спомени. Това може много да помогне при лечението.
Ако този метод на лечение не дава резултат, тогава се прибягва до помощта на психотерапевтите. Не се препоръчва да се прилага лечение с различни таблетки при анхедонията, тъй като психотерапевтичните методи оказват достатъчно добър резултат, ако се прилагат продължително време.
