Макулният оток се причинява на централната зона на ретината, като именно тя е отговорна за така нареченото централно зрение. Това не е самостоятелно заболяване, а симптом. Той може да се наблюдава при редица очни болести: диабетна ретинопатия, тромбоза на ретиналните вени, увеит и други. Състоянието може да възникне и вследствие на травма или след хирургична намеса.
Причини за макулен оток
Появава се в резулат на натрупването на течност в слоевете на макулата, като зрителната острота в този случай е намалена. Самият механизъм на натрупване на течност може да бъде различен, а именно в зависимост от това, какво очно заболяване е предизвикало този симптом.
Установено е също така, че често хирургичните интервенции на зрителния орган могат да провокират макулния оток. Например, след екстракапсулна екстракция на катарактата, честотата на появата на отока е значително по-висок, отколкото при интракапсуларна екстракция, и варира от 2 до 6. 7%.
При диабетна ретинопатия отокът на ретината, включително макулата, е свързан с нарушената пропускливост на капилярната мрежа. По този начин течността преминава през съдовата стена и се натрупва в слоевете на ретината. Възможно е да възникне и при тромбоза на централната вена на ретината или стените на нейните съдове.
Често макулният оток се наблюдава при витреоретинална тяга между стъкловидното тяло и ретината. Среща се и при възпалителни състояния на съдовете или травми на окото. Стъкловидното тяло започва да дърпа ретината заедно с нея, което причинява оток и при неблагоприятно развитие на процеса се получава разкъсване на ретината.
Симптоми на макулния оток
- замъглено централно зрение;
- изкривяване на изображението - правите линии изглеждат вълнообразни и извити;
- появява се розов оттенък;
- свръхчувствителност към светлината;
- възможно е да се появи циклично намаляване на зрителната острота в определени часове на денонощието (обикновено в сутрешните). Промените в пречупването често са в рамките на 0. 25 диоптъра.
В редки случаи може да се наблюдават различия във възприемането на цветовете. В случай, че макулният оток е следствие на хирургична интервенция, тогава това не води до безвъзвратна загуба на зрението. Възстановяването става бавно в продължение на от 2 до 15 месеца.
В никакъв случай болният не бива да се занимава със самолечение, тъй като това може да доведе до слепота. Липсата на лечение и навременната диагностика могат да станат причината за необратими последствия в структурата на ретината и като следствие от това да се получи непоправимо влошаване на зрението.
При захарния диабет се различават две форми на макулен оток: фокален и дифузен. Първият е характерен, когато се наблюдава удебеляване на ретината до 2 или повече диаметъра на диска на зрителния нерв. Вторият, е причината често да се получава влошаване на зрителната острота, като заедно с това може да доведе до необратими последствия, включително дистрофия на ретиналния пигментен епител, разкъсване на макулата или епиретиналната мембрана.
Съществуват различни методи на лечение в зависимост от етиологията и стадия на състоянието: консервативно, лазерно или хирургично. При първият метод се използват различни кортикостероиди и нестероидни противовъзпалителни средства.
Тяхното използване може да се разглежда и като профилактична следоперативна мярка, ако е било приложено хирургично лечение. В случай, че не се наблюдава подобряване на състоянието, тогава може да се приложи лазерно лечение на макулния оток. Като цяло прогнозата на състоянието зависи от патологията, която е предизвикала тази симптоматика, от навременната диагностика и започнатото ранно лечение.
Именно своевременната медицинска помощ и консултацията със специалист е ключа към успешното лечение на макулния оток. В никакъв случай не бива да пренебрегвате дори минималните симптоми, които мислите че са безобидни и могат да преминат сами. Бъдете внимателни към всяко едно изменение в зрението ви и се отнасяйте отговорно към здравето си.
