Трахеитът е инфекция на трахеята (дихателната тръба), която най-често се причинява от бактерии. Обичайни виновници за състоянието са Staphylococcus aeureus, Streptococcus pneumoniae и Pseudomonas aeruginosa. Трахеитите най-често се характерни за малки деца и могат да затруднят значително дишането им.
Предразполагащите фактори за трахеит са вирусните инфекции, които засягат горните дихателни пътища, дребната шарка, синдромът на Даун.
Трахеитът се среща рядко само при около 1 на 1 000 000 случая и се предполага, че е по-разпространен при момчетата, отколкото при момичетата. Тъй като не се среща често, когато заболяването е факт, то обикновено се бърка с вирусна крупа, която е много по-разпространена. Трябва да се внимава, защото трахеитът е много по-смъртоносен и често изисква детето да получава помощ за дишане, когато това е истински случай на трахеит.
Симптомите на трахеита варират от човек на човек, но те най-често включват силна кашлица със секрет, затруднено дишане, висока температура, хрипове, цианоза или син цвят на кожата, назално раздуване.
Трахеитът се лекува с антибиотици, които убиват бактериите, причиняващи състоянието. При по-тежките случаи те се дават интервенозно. Лечението се съсредоточава в изчистването на дихателните пътища. Това налага поставянето на ендотрахеална тръба в трахеята, за може да се възстанови нормалното дишане.
Тази процедура е известна като интубация. Това може да помогне за подобряване на белодробната функция на пациента, докато се възстанови от инфекцията.
Продължителността на лечението зависи от тежестта на състояние и от това колко бързо започва прилагането на медикаментите и медицинските процедури. Дихателните пътища на малките деца могат да набъбнат бързо, което затруднява дишането им. Ако трахеята на детето е блокирана напълно, това може да доведе до спиране на дишането и смърт.
Ако инфекцията се причинява от бактерии S. aureus, може да се развие синдром на токсичен шок. Това състояние може да предизвика треска, шок, органна недостатъчност и дори смърт.
Точно затова трахеитът не трябва да се подценява и при най-малкото подозрение за наличието му трябва да се потърси незабавно лекарско внимание.
