За да се движим и да функционираме нормално е необходимо опорно - двигателният апарат да работи ефективно, защото зависим от него. Жените са малко по-гъвкави от мъжете, но като цяло състоянието на двигателната система на човека зависи от възрастта му, общото му здравословно състояние, дори от телесната му температура.
Когато обаче съществува заболяване на двигателната система нещата се усложняват неимоверно много.
В Европа няма адекватна статистика за числеността на популацията от хора, които страдат от болести на опорно-двигателния апарат. Това затруднява проследяването на качеството и ефективността на здравните грижи в тази сфера.
Данните от изследванията показват, че болката е най-често изпитваната негативна последица от наличието на заболяване на двигателната система, обхваща 65 процента от всички оплаквания. След нея се нареждат обездвижването на ставите, ограничаване на движението и мобилността, деформацията във фигурата.
Ето кои са най-често срещаните заболявания на опорно-двигателната система, които водят много често до инвалидизация.
Ето кои са групи заболявания на опорно-двигателния апарат:
Възпалителни ставни заболявания
Към тази група спадат основно автоимунни заболявания на двигателната система. Те са нелечими, прогресиращи, без обратен ход. Причиняват инвалидизация в огромно число от случаите.
- Ревматоиден артрит;
- Бурсит;
- Псориатичен артрит.
Дегенеративни заболявания
- Артрозна болест;
- Коксартроза;
- Остеохондроза.
Травматични заболявания
- Лезии на менискуса;
- Синдром на Зудек.
Инфекциозни артритни заболявания
Те са предизвикани отдруги инфекциозни заболявания, свързани с двигателната система. Лаймската болест се явява един от най-тежките фактори за поява на артрири.
Преглед на основните заболявания на опорно- двигателния апарат, предизвикващи инвалидизация
Остеоартрит
Остеоартритът е дегенеративно ставно заболяване. Основните му симптоми са болката, сутрешната скованост, рядка поява на възпаление и отоци. При покой болката спира, при движение се проявява. Изследванията показват промени в ставите с формиране на остеофити/шипове/.
Всички дегенеративни ставни заболявания се делят на две основни групи - първични и вторични.
Първичните са възрастови, докато вторичните обикновено са резултат от травми, инфекциозни ставни заболявания, метаболитни нарушения или прекомерно натоварване на ставите.
Гонартроза
Това е също дегенеративно заболяване, което обхваща колянната става. Може да бъде както едностранно, на единия крайник, така и двустранно - на двата крайника. Симптом е силната болка в коляното, придружена често с отоци и зачервяване. Болката се успокоява при покой и се активира при движение. Постепенно коляното се деформира, движенията стават ограничени, настъпва и анкилоза - пълна загуба на подвижност.
Коксартроза
Това дегенеративно ставно заболяване обхваща тазобедрената става. Също може да бъде едностранно или двустранно. Понякога е резултат от вроден дефект на тазобедрената става, а често е заради травма в ставата.
Всички артрози имат обща характеристика - износване на хрущяла. Ставният хрущял губи свойството си да задържа вода и неговата цялост и гладкост се нарушават. Сухото триене при движение предизвиква остра болка. Хрущялът е тъкан, която се възстановява много трудно, защото не се кръвоснабдява, а се храни дифузно. Нарушенията в хрущяла предизвикват отлагане на калций и оттам се получава силната болка.
Артрити
Артритите са голяма група възпалителни ставни заболявания. Симптомите са болки в гръбнака, обездвижване, затруднения в движението. Те се класифицират така:
- Инфекциозни артрити;
- Артрити с автоимунен характер - ревматоиден артрит;
- Серонегативни спондилоартрити - Болест на Бехтерев, псориатичен артрит;
- Реактивен артрит - болест на Рейно.
Ето какво е характерна за отделните видове артритни заболявания.
Инфекциозен артрит
Той засяга основно големите стави, най-често колянната. Преди това обикновено тя е била наранена. Може да се развие и като резултат на остра инфекция в тялото. Симптомите са остри - висока температура, отоци на колената, болки и зачервяване.
Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит е системно заболяване, спадащо към автоимунните. Засяга мембраните на ставата. То е хронично и прогресиращо заболяване, засягащо преди всичко жени, с начало между 20 и 40-годишна възраст. Започва с постоянна ниска температура, сутрешна скованост, която обхваща малките стави, а по-късно минава и към големите.
Сутрешната скованост и болки са характерен симптом на болестта. Рентгеновото изследване показва възпаление на ставите и износване на хрущяла. Това заболяване обхваща целия организъм и изисква постоянно лечение.
Спондилоартроза
Става въпрос за дегенеративно заболяване на гръбначния стълб, което засяга ставите и междупрешленните дискове. В ядрото му се образува цепнатина и се появява дискова херния. Притискането на нервните коренчета, в резултат на увредата, се изявява като ишиас. Появата на тази болест е причина за множество шипове по гръбначния стълб. Те компенсират преразпределението на натоварването върху гръбначния стълб.
Въпреки че са сродство на защитната реакция на организма, във времето те стават допълнителен утежняващ фактор на заболяването.
Болест на Бехтерев
Болестта на Бехтерев е от групата на серонегативните спондилоартрити. Има автоимунен характер и се характеризира с постоянна хронична болка в гръбначния стълб. Прогресирането води до пълно обездвижване на гръбнака. Това рефлектира върху белодробната функция, сърдечно-съдовата система, както и вълху очите, където уврежданията се изразяват в хронични увеити и иридоциклити.
Прогресът на болестта води до видими промени в костната структура, като сакроилиячните стави стават напълно променени, тъй като междините в тях се заличават.
Травми на опорно-двигателния апарат
Травматичните увреждания на двигателната система са особено чести. Тяхното развитие се засилва с годините, тъй като възрастовите изменения водят до промени в гъвкавостта и здравината на костите и ставните връзки, до износване на хрущялната тъкан.
Остеопороза
Най-често срещано заболяване на костите, характерно с намалена костна плътност, е остеорпорозата. Болестта се среща много по-често при жени в менопауза, отколкото при мъже на подобна възраст. При мъжете обикновено остеопороза се появява заедно с друго ревматично заболяване - ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и други.
Предполага се, че развитието на остеопорозата се дължи на намалено ниво на естрогени, някои заболявания на ендокринната система, употреба на алкохол и тютюнопушене, намален двигателен режим.
Болестта е коварна, тъй като рядко дава знак за себе си, а води до тежки спонтанни счупвания, обхващащи прешлени и бедрена кост. По-малко от половината пострадали оживяват след операцията, защото се появяват други тежки усложнения, свързани с болестта.
Социални измерения на опорно-двигателните болести
Всички болести на опорно-двигателния апарат спадат към социално значимите заболявания в днешно време, защото са хронични, прогресиращи във времето и увеличават негативните последици от появата си. Свързани са с болка, намалена подвижност, ограничаване на мобилността и оттам до снижаване на качеството на живот.
Значителна негативна черта на тези заболявания е, че за изненада на повечето хора не са характерни за възрастните хора основно, а засягат мъже е жени в активна работоспособна възраст. Възрастовата граница непрекъснато се снижава и вече за обичайно начало се сочи възрастта от 18-20 години. Инвалидизацията в толкова ранна възраст лишава обществото от значително число активни хора, неефективно работещи, с редица дефицити по отношение на възможност за изпълнение на различни дейности, с често отсъствие от работа и преминаващи на инвалидна пенсия.
Психологическите последици за болните са друга страна от развитието на болестите на опорно- двигателния апарат. Преживяването на тежката хронична болка, справянето с перспективата на бъдещата инвалидизация и многобройните бариери, които се спускат пред болния, водят често до хронична депресия и други депресивно-тревожни разстройства.
Лечение на болестите на опорно-двигателния апарат
Лечението на повечето от тези заболявания е търсене на ново поколение лекарствени средства, по-ефективни от досегашното стандартно лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и болкоуспокояващи медикаменти.
Огромен пробив в световен мащаб е биологичното лечение, което има потенциала да забави значително и дори да спре развитието на болестта, премахвайки и най-големия враг на болните - хроничната болка. Лечението с биологични средства все още не е дало отговор на въпроса доколко опасни са страничните негативни ефекти от лекарствата, вида и честотата им на проявление, възможностите за овладяване и други въпроси.
Свободният достъп до съвременно адекватно лечение на този тип значими заболявания в световен мащаб остава задължително условие, за да може обществото да минимизира загубите от активни млади хора от този клас болести.
Коментари