Болестта на Ходжкин е известна още като лимфом на Ходжкин. Представлява вид рак на лимфната система. Лимфната система от своя страна е част от имунната система на тялото ни. Това онкологично заболяване може да засегне хора от всяка възраст, но най-често засяга млади хора на възраст между 20 и 40 години, както и възрастните над 55. Той е и един от най-разпространените видове рак на лимфната система.
При лимфома на Ходжкин клетките в лимфната система започват да растат неконтролируемо, което ги кара да се разпространяват из тялото. Важно е да се постави навременна диагноза, която ще увеличи шансовете за успешно излекуване от заболяването. Има няколко фактора, които според учените могат да увеличат вероятността да се разболеем от подобно заболяване.
Първият е възрастта – както вече споменахме, специфичното за това онкологично заболяване е, че има два пика.
Извън тези възрасти разпространението му е много рядко. Фамилната обремененост също оказва влияние. Мъжете боледуват по-често от жените. Открита е и трайна връзка между този лимфом и вирусът на Епщайн-Бар. Хората, които са боледували или боледуват от него, имат по-голям шанс да развият Ходжкинова болест в сравнение с тези, които не са страдали от свързаните с него инфекции, като например мононуклеоза.
Симптомите на болестта на Ходжкин са много и обикновено са типични в комбинация, но разглеждайки ги единично изглеждат прекалено общи. Един от тях са подутите лимфни възли. Това и най-често срещан симптом, като възлите са повече от един, а подуването им не е болезнено. Най-често засегнати са лимфните възли на врата и под мишницата, като находки за такива може да има и по слабините и по гърдите.
Други симптоми са сърбяща кожа и нощни изпотявания, внезапна загуба на тегло. Може да се открие и увеличаване на размерите на далака, като това се случва при около 30% от болните от Ходжкинов лимфом. Обикновено това подуване не е голямо, а размера на органа ще варира през цялото лечение. Може да се наблюдава и увеличен черен дроб в около 5% от случаите.
В някои случаи се появяват и червени петна по кожата, ниска температура, умора, промяна в кръвната картина. Има и по-малко срещани симптоми, които засягат много малка част от пациентите, но са специфичен признак за този вид онкологично заболяване. Един от тях – болка в засегнатите лимфни възли след консумация на алкохол. Смята се, че този симптом се среща само при около 2% от пациентите, но пък насочва директно към подобна диагноза.
Обикновено болката възниква няколко минути след приема на алкохол, като пациентите я описват като остра, пробождаща или тъпа. Някои съобщават за болка в гърба – тя също е специфична, като не може да бъде локализирана добре и най-често е в областта на кръста.
При поставянето на диагноза болест на Ходжкин има няколко важни фактора. Важно е лимфомът на Ходжкин да се разграничи от причини за подуване на лимфните възли, които не са рак. Сред тях са инфекции, например, но е необходимо да се изключат и други видове рак. Окончателна диагноза се поставя само след биопсия на лимфни възли. Извършват се и кръвни тестове, които да определят как функционират органите, за да се насочи пациентът към химиотерапия. ПЕТ-скенер се използва, за да се открият евентуално засегнати части от тялото, които не са видими на компютърен томограф.
Ходжкиновият лимфом има четири основи подвида и други, които се смятат за много редки. Общото за тях, както и за останалите видове рак – разделят се на стадии, като в случая те са еднакви и за болестта на Ходжкин, и за неходжкиновия лимфом.
Определянето на стадия се случва след поставянето на диагнозата, като той ще покаже на лекаря ви колко е напреднала тя. За да се определи, ще преминете през редица тестове и процедури, които да установят кои части от тялото са засегнати и до каква степен. Обикновено ще преминете през хистология на тъкан, кръвни тестове, рентгенова снимка на гръдния кош, компютърен томограф, ПЕТ-скенер, ЯМР на цялото тяло, биопсия на костен мозък.
Обикновено като образно изследване най-често се използва ПЕТ-скенер, защото при него засегнатите части от тялото ще светнат ярко, което дава възможност за точно и прецизно изображение. На база на тези изследвания, пациентът ще попадне в някой от следните стадии:
Стадий 1 – засегнати са една група от лимфни възли, като най-често това е цервикалният регион. Много често засегнат е само един лимфен възел.
Стадий 2 – две или повече групи от лимфни възли; може ракът да се е разпространил до близки органи или други близки до първоначално засегнатите лимфни възли; все още заболяването е ограничено до определена част от тялото.
Стадий 3 – включва лимфни възли от двете страни на диафрагмата, сред които може и да е далакът. Причината далакът да бъде засегнат е, защото той е част от лимфната система.
Стадий 4 – засегнати са един или повече органи, част от лифмната система. Този стадий засяга не само лимфните възли, но и други части на тялото, като често метастази може да има в черния или белия дроб, костите. Това е най-напредналият стадий.
Обикновено липата на типични симптоми се отбелязва с буква „А“ пред стадия; в случай, че пациентът се оплаква от такива, се използва буква „В“. Например – ако ракът засяга един лимфен възел, но симптомите са треска, загуба на тегло или сериозни нощни изпотявания, то степента ще се отбележи като 1В.
Лечението на болестта на Ходжкин зависи от стадия, в който пациентът се намира. Когато е диагностициран рано – в стадий 1А или 2А, лечението се провежда или с химиотерапия или с лъчетерапия. Избор ще направи лекарят ви, като обърне внимание на възрастта, пола и хистологичния вид на онкологичното заболяване. Понякога след химиотерапия се избира и локализирано лъчелечение, защото то осигурява по-дълго време без възвръщане на болестта. При по-късните стадии се използва комбинирана химиотерапия. Ако пациентът има голямо образувание в гръдния кош, той се лекува и с химио-, и с лъчетерапия, без значение от стадия.
В случай че лечението е химиотерапия, има няколко различни начина за прилагането й. Обикновено тя е комбинирана, като вариантите за прием са под формата на хапчета или вливки. Комбинацията от лекарства, които се използват, винаги е индивидуална и определена по специален начин. Страничните ефекти зависят от конкретния медикамент. Срещат се гадене или загуба на косата и окосмяването по тялото; в редки случаи може да има и по-сериозни странични ефекти. Страничните ефекти при лъчетерапията идват в следствие от радиацията. Обикновено при този вид лечение облъчваното място се зачервява, много пациенти се оплакват от умора.
Смята се, че лечението на болестта на Ходжкин може да има някои странични ефекти, които да се проявят години след заболяването. Сред тях може да са сърдечни проблеми или други видове злокачествени заболявания или тумори на мястото, на което лъчетерапията е била насочена при лечението.
Прогнозата за излекуване се подобрява значително през последните няколко десетилетия. Последните проучвания установяват нови видове химиотерапевтични лечения, които дават отлични шансове за дългосрочно излекуване. 5-годишната преживяемост е между 85% и 98%. Още през 1998 г. се установяват редица фактори, които точно предсказват дали лечението ще бъде успешно, или ще бъде затруднено по определени причини.
Проучването се базира на показателите възраст, стадий, нива на хемоглобин, брой на лимфоцитите в кръвта, пол, нива на албумин, брой на белите кръвни телца. През последните години се установява, че превантивното и профилактично използване на ПЕТ-скенер след лечението дава отлични шансове за прогнозиране на заболяването. Това дава възможност за навременна преценка за действието на химиотерапията върху конкретния пациент, като подобен напредък дава възможност за бързи адаптации на лечението спрямо индивидуалните нужди.
За разлика от други онкологични заболявания, болестта на Ходжкин засяга различните възрасти по необичаен от статистическа гледна точка начин. Има два пика – първият е между 20 и 40-годишна възраст, вторият – над 55. Смята се, че лимфомът се среща по-често сред мъжете, а годишно 2. 7 на 100 000 души се разболяват от него. Това означава, че Ходжкиновият лимфом съставлява 1% от всички видове рак в световен мащаб.
През 2010 година се бележи един от големите пробиви – от 19 000 души, умиращи годишно от диагнозата през 1990, през 2010 броят им става 18 000. През последните години напредъкът е още по-голям. Хипотеза е, че това заболяване се среща по-често сред пациенти с ХИВ. Болестта е открита още през 1832 година и носи името на откривателя си – Томас Ходжкин. Той обаче отбелязва, че данни за болестта може да има още от 1666 г.
