Аносмията представлява здравословен проблем, при който човек губи своята способност да усеща миризми или иначе казано – губи обонянието си. Обонянието е сложна връзка между неврони и рецептори, благодарение на които сигналите за мирис достигат до лимбичния мозъчен дял.
Миризмата се приема, в момента в който молекулите започнат да взаимодействат с обонятелните рецептори, разположени в носната лигавица. В мозъка постъпва сигнал, като той се обработва въз основа на получената и запаметена вече информация.
Макар че звучи страшно, аносмията не е така опасно състояние. Няма как да отречем обаче, че причинява определени неудобства, а в някои случаи дори може да изложи живота на човек в риск.
Най-големият проблем на аносмията е, че не се усеща ароматът на храна, което я прави много по-малко примамлива и апетитна, дори да е много вкусна. Това налага спазването на определен режим, който неминуемо се отразява на бита и ежедневието. Друг отрицателен аспект на аносмията е, че може да причини депресия при хората, които са загубили едно от сетивата си.
Най-опасният резултат от състоянието обаче е друг. Тъй като човек не може да усеща миризми, той е неспособен да надуши отровни газове и това може да доведе до сериозни последствия. Другия проблем е, че не може да установи чрез подушване дали храната е развалена или не.
Причини за аносмия
Много са възможните причини за поява на аносмия. Когато аносмията е перманентно състояние, тя може да се дължи на запушване на носните проходи или възпаление на носната лигавица. В по-тежките случаи се дължи на настинка, грип, менингит, невросифилис, хроничен атрофичен ринит и др.
В по-редки случаи може да е сигнал за болест на Алцхаймер и Паркинсон. Възможно е да е симптом за мозъчна травма.
Временната аносмия пък може да е причинена от дефицит на някои вещества в организма, хормонален дисбаланс, синузит.
Понякога лошото качество на живот и прекарването на прекалено много време в замърсена среда причиняват загуба на обоняние. Ако заради професията си човек трябва изкарва много време сред токсични химикали, не е изключено да получи проблеми с обонянието. Други провокиращи фактори са тютюнопушенето и прекалената употреба на спрейове срещу хрема.
В някои случаи аносмията е генетично обусловена. Получава се и заради деменция, употреба на някои медикаменти, изкривена носна преграда, фрактура на носните кости, употреба на кокаин и други забранени субстанции, мозъчни операции, ринопластика, напреднала възраст.
Видове аносмия
Медицината различава няколко вида аносмия. Познати са временна и постоянна аносмия, придобита и вродена аносмия. Понякога засяга само едната ноздра на носа (хипосмия), но в повечето случаи засяга и двете.
Възможно е да се наблюдава невъзможност за усещане на каквато и да е миризма или пък само на едно определно ухание. Различават се още едностранна и двустранна аносмия. Едностранната аносмия се получава след увреждане от тумор, докато двустранната е резултат от травми и дегенеративни заболявания (Алцхаймер и Паркинсон).
Диагностициране на аносмия
Човек може да се съмнява за наличие на аносмия, когато до две седмици след боледуване все още има проблеми с усещането на миризми. В такъв случай се налага консултация със специалист УНГ, да извърши съответните прегледи и да назначи правилната диагноза.
По време на първоначалния разговор лекарят разпитва пациента за оплакванията му, какви медикаменти приема, какви заболявания е прекарал. При съмнение за аносмия се правят специфични тестове и изследвания. Възможно е да се назначат ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография. Понякога се налага изследване на нервната система.
Лечение на аносмия
Лечението на състоянието зависи предимно от първопричинителя. В общия случай терапията се изразява в прием на медикаменти, които имат задачата да върнат загубеното обоняние. Назначават се и комплекси от витамини.
Поянкога аносмията се повлиява положително от акупунктура или употреба на специални масла и билки. В тежките случаи обаче подобни методи не биха помогнали и тогава се налага пристъпване към оперативна намеса.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
