Ринитът представлява възпаление, обхващащо носната лигавица, което може да възникне в резултат на различни външни дразнители. Причините за развитието на ринит са разнообразни – преохлаждане, бактерии, силна замърсеност на околната среда, алергии, голяма запрашеност на въздуха и др.
Според причините за възникване, ринитите биват няколко основни вида – инфекциозни и алергични.
Инфекциозни ринити – разделят се на остри и хронични. Острите инфекциозни ринити всъщност представляват вирусни ринити, при които има вторична бактериална инфекция. Хроничните ринити имат по-дълъг период на продължителност – 2 до 3 месеца.
Алергични ринити – това са възпаления, породени от определен алерген. Според продължителността на излагане на човек към конкретния алерген, алергичните ринити се разделят на професионални, сезонни и целогодишни.
Познати са и други видове ринит, които не са породени от алергени или инфекциозни агенти. Това са медикаментозен ринит, емоционален ринити (при сексуална възбуда или стрес), хормонален ринит (при бременност или по време на пубертета), идиопатичен ринит.
Макар че има много видове ринити, алергичният ринит е най-често срещаното алергично заболяване. Хората, които страдат от него, най-често са млади хора и подрастващи. Причината за алергични ринит основно са въздухо-преносими алергени, които са два вида:
алергени в дома и външни алергени. Към алергените в дома се причисляват насекоми, растения, домашни животни, кърлежи. Към външните алергении спадат полените и плесените.
Най-опасните алергени, намиращи се в домашната прах, са микрокърлежите, спадащи към рода Дерматофагоидес. Те се локализират в дюшеци и матраци, килими, играчки, завеси и възглавници.
Алергените от домашните животни пък идват от морски свинчета, кучета, котки, зайци и хамстери. Освен от изброените животни, децата могат да получат реакция и към плъхове и мишки, които всъщност са източник на опасни алергени в болници, училища и жилища. Наред с животинските алергени, много важна роля за развитието на ринита имат и замърсители в околната среда, както и вирусни инфекции и тютюнев дим.
Симптоми при ринит
Основният симптом при различните видове ринит е често повтарящото се кихане, което е особено интензивно при сезонния алергичен ринит. Другите прояви на състоянието са сърбежи в очите, носа, небцето и канала на ушите. Ринитът причинява запушване на носа или изтичане на секрет от носа, което изисква постоянно издухване.
Характерно за алергичния ринит е, че очите се зачервяват, напълно възможно е да започнат и да сълзят. Други прояви на ринита са хроничен синузит, нарушено обоняние, конюнктивит. Децата с хроничен ринит дишат постоянно през устата, тъй като носът им е запушен, имат тъмни кръгове под очите, постоянно търкат носа си, опитвайки се да облекчат неприятния сърбеж.
Диагностициране на ринит
Диагностицирането на ринити изисква снемането на подробна анамнеза, лекарят трябва да научи за оплакванията на пациента си, откога са налице, както и какво ги обостря. След това се извършва преглед на очите, носа и гърлото. Взема се и секрет от носа, правят се цитологично и микробиологично изследване.
Откриването на алергичния ринит се извършва чрез снемането на проби със съответни алергени, прави се оценка на обонянието.
Необходимо е да при всички хора с алергичен ринит да се направят и кожно-алергични проби.
Лечение на ринит
За съжаление, въпреки напредъка на медицината, все още няма конкретно лечение за ринити, което да облекчи напълно неговите симптоми. На хората, страдащи от алергичен ринит, задължително се препоръчва да избягват алергена, който ги дразни.
В месеците с голяма концентрация на външни алергени, е хубаво стаите на жилището да са затворени, а човекът да се опитва да избягва продължителните разходки навън.
Основните виновници за целогодишния ринит са кърлежите от домашната прах. Мерките, които трябва да се вземат срещу тях, са да са махнат килимите, спалното бельо да се пере на по-висока температура, да се намали влажността в помещенията. Ако алергията е причинена от домашен любимец, най-добре е той да се отстрани.
Медикаментозно лечение на видовете ринити всъщност е симптоматично – цели облекчаването на проявите. Може да се използват антихистамини, кромони, системни и локални глюкокортикостероиди, както и най-различни антихолинергични препарати. Много е важно алергичният ринит да се лекува навреме, за да се контролира възможността за поява на бронхиална астма.
Народна медицина при ринит
Народната медицина препоръчва използването на прополис, който е под формата на мехлем 15%. С него се маже обилно носът – както отвътре, така и отвън. Процедурата може да се прилага няколко пъти дневно.
Може да се правят и инхалации с прополис, като за целта човекът се надвесва на съд с вряща вода, в която има спиртно-маслен разтвор (1:2). Главата трябва да е покрита с кърпа, за да могат да се вдишат добре парите от врящия развор. Процедурата се прави два пъти дневно, като продължителността е около 20 минути.
Усложнения при ринит
Ринитът не бива да се подценява. Освен че създава дискомфорт, напълно възможно е да причини и по-сериозни усложнения. Най-често срещаните усложнения при ринита са серозен отит на средното ухо и хроничен синузит. Хроничният синизут се наблюдава предимно при хора, които страдат от целогодишен алергичен или неалергичен ринит.
Симптомите, с които се характеризира хроничният синузит, се изразяват в главоболие, температура, суха кашлица, постоянно отделяне на секрет от носа. Сериозният отит пък се среща предимно при деца и протича с оток в Евстахиевата тръба, загуба на слуха в различна тежест, повишена секреция.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!