Хамартом е доброкачествен възел, наподобяващ тумор. Терминът хамартом е предложен от немски лекар в началото на 20 век.
Този доброкачествен тумор е резултат от възникнали нарушения в развитието. Хамартомът е добре разграничен от околните тъкани, защото се намира в капсула. Възможно е да съдържа различни видове клетки и тъкани. Най-често обаче преобладава хрущялна тъкан.
В по-редки случаи хамартомът е изграден и от елементи от други тъкани, каквито са фиброзната и мастната. Хамартом може да се образува в различни части от човешкото тяло, като в голяма част от случаите не предизвикват конкретни оплаквания.
Хамартом може да се образува в различна възраст – най-често в годините между пубертета до напреднала възраст на човека. Освен като хамартом, доброкачественият тумор е познат още като фиброаденолипом, мастом и аденолипом. В голяма част от случаите хамартомът представлява единчно, плътно и леко заоблено образувание, което има леко неравна повърхност.
Размерите на хамартома варират между 0.5 до 5 см. Хамартомът не нараства прогресивно, но не е изключено да се наблюдава и подобно развитие. Често този вид доброкачествен тумор засяга белите дробове, но ако е по-малък въобще не причинява оплаквания. Рядко се изражда в злокачествен тумор.
Причини за хамартом
Обикновено хамартомът възниква поради разместване или неправилно съотношение на тъкани. Причина за хамартом например може да е наличие на островче от мускулна или фиброзна тъкан в бъбречната кора.
Други възможни предпоставки са генетични мутации, наднормено тегло, залежаване, обездвижване, фамилна обремененост, синдром на Коудиен и др. Сред факторите, пораждащи хамартом се нареждат и ембрионални нарушения, туберозна склероза, изоставане в умственото развитие.
Симптоми при хамартом
Голяма част от хамартомите не причиняват конректни оплаквания и по нищо не може да се заподозре наличието им. Това е и причината хамартомите да бъдат случайно откривани при рентгеново изследване, което се провежда в областта на съществуването им, но поради съвсем друга причина.
Ако хамартомите засегнат белия дроб обаче, възможно е да появят оплаквания като кашлица и напрежение в областта. Щом лекарят забележи някакви образувания е необходимо да ги разграничи от злокачествени тумори.
Основните характеристика на хамартома са запазена форма и големина, които не се променят с времето, както и ясни и добре отграничени контури.
Диагностициране на хамартом
Поставянето на диагнозата хамартом се извършва от компетентен специалист, след извършването на редица изследвания. Често се прави биопсия или рентгеново изследване. Ако в човешкото тяло има хамартом, на рентгеновата снимка се вижда обла сянка, в която има множество плътни ядра.
Възможно е да се наложи и назначаването на ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография. Какви ще бъдат изплзваните методи за диагностика зависи от лекаря, който преценява какви мерки трябва да се прилагат в бъдеще.
Лечение на хамартом
Според характера на самия хамартом специалистът избира подходът на лечение. Често се налага оперативна намеса, изразяваща се в резекция, за да може да се отстрани тъканта.
Към процедурата обаче се пристъпва, само когато специалистите са сигурни, че не съществува риска за живота на пациента, а самата интервенция е наложителна. В противен случай подобен метод за лечение се избягва.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
