Полицитемията представлява болестно състояние, което се получава в резултат на значително покачване на еритроцитите в кръвта. Полицитемията е позната и като еритроцитоза. Познати са два основни вида полицитемия – истинска и относителна, като характерно е, че нивата на еритроцитите се повишават само при т.нар. истинска полицитемия.
Необходимо е да се отбележи, че при истинската полицитемия прекомерното производство на еритроцитите не успява да балансира получаващия се недостиг на кислород, а е резултат от несъотвествие в обичайните контролни механизми на тялото.
При относителната полицитемия пък се наблюдава видимо покачване на броя на еритроцитите в кръвта, но основната причина е намалената кръвна плазма. Относителният вид полицитемия обикновено се получава в резултат на твърде голяма загуба на течности в тялото, изгаряне, обезводняване, стрес.
Причини за полицитемия
Различни са факторите, които могат да причинят полицитемия. Основни предпоставки за това състояние са перманентна дехидратация, често повръщане, продължителен престой на твърде голяма надморска височина, шок, обширни изгаряния по тялото, дихателна недостатъчност, сърдечни проблеми, употреба на тютюн и др.
Понякога обаче полицитемията е причинена от заболяване. В този случай говорим за полицитемия вера. При това заболяване се наблюдава повишаване на еритроцитите, хемоглобина и общия обем на кръвта. В същото време производството на хормона еритропоетин е потиснато (този хормон контролира образуването на червените кръвни клетки от стволовите клетки в костния мозък).
Полицитемия вера е рядко срещано заболяване – засяга едва двама на сто хиляди души. Наблюдава се по-често при хора, които са навършили 60-годишна възраст. Макар че медицината е изключително напреднала, все още е загадка точната причина за поява на това заболяване.
Симптоми при полицитемия
Полицитемията е състояние, което протича бавно и е необходимо да измине период от време, докато се появят симптомите, сигнализиращи за проблема. Обикновено болните започват да се оплакват от слабост и обща отпадналост, световъртеж, необяснима умора, объркване, замаяност, раздразнителност. Това са все нехарактерни симптоми, които могат да съпътстват редица заболявания, затова и диагностичният процес е силно затруднен в ранните фази на полицитемията.
Наред с гореизброените симптоми се появяват и по-характерни прояви – увеличен далак, сърбежи по тялото, повишаване на кръвното налягане, увеличен черен дроб, оток, главоболие, промяна в цвета на кожата, пареща болка в пръстите, проблеми със зрението, зачервяване на някои части на тялото, шум в ушите, кръвотечение от носа.
Диагностициране на полицитемия
Тъй като полицитемията е заболяване, което има доста бавен темп на развитие, а промените настъпват плавно, много често то се открива напълно случайно, след изследване по повод на съвсем различен проблем. За да се постави точната диагноза лекарят разчита на анамнезата, данните от кличната картина и резултатите от лабораторните изследвания, които се назначават.
Лекарите обръщат специално внимание на нивата на хематокрита, хемоглобина, еритроцити, тромбоцити, левкоцити. В някои слчуаи се налага назначаването и на други процедури като ехографско изследване, изследване на хормона еритропоетин, биопсия, измерване на артериалното насищане с кислород и др.
Необходимо е да се направи сериозен набор от изследвания, защото, в противен случай, полицитемията лесно може да се обърка с други състояния – хипоскопия, дехидратация и др.
Лечение на полицитемия
Една от основните цели на назначеното лечение е да се понижи вероятността от възникване на съдови проблеми в тялото. Лекарите се стараят да намалят нивото на еритроцитите, както и да преодотвратят възможни тромбоемболични инциденти. За целта използват няколко подхода. Един от тях е кръвопускането – метод, който се използва в медицината от векове.
При кръвопускането през определен интервал от време се пуска известно количество кръв от пациента, но нейното количество не бива да надвишава повече от 500 мл. Именно по този начин се получава понижаване на хематокрита до стойности под 45%. Този клиничен метод помага за загуба на желяза, поради което, докато трае процедурата, се получава умерен дефицит на желязо.
С процедурата кръвопускане не бива да се злоупотребява, тъй като в дългосрочен план може да причини желязодефицитна анемия. Много трябва да се внимава с този метод и поради друга причина – голяма част от болните хора са вече в напреднала възраст и е напълно възможно да имат сърдечни проблеми.
От голямо значение е да се отбележи, че по време на лечението не бива да се използват препарати с желязо, тъй като могат да увеличат отново количеството на кръвните клетки.
При липса на резултат на кръвопускането, както и при високи нива на тромбоците, може да се пристъпи към терапия за потискане на функцията на костния мозък. Тази терапия обаче има сериозен минус – възможно е да причини остра левкоза.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
