Далекогледство

Далекогледство

Далекогледството, известно още като хиперметропия, представлява състояние на намалена зрителна острота, получила се поради по-малката дължина на очната ябълка или заради по-малка пречупваща способност на очната леща. Външният образ се получава именно зад лещата, а когато нарушението е по-леко, то може да се компенсира чрез т.нар. акомодация – неволева функция на анализатора на зрението.

С напредването на годините акомодацията при човека отслабва, поради което се получава възрастово далекогледство. То се нарича пресбиопия. Далекогледството при децата пък се дължи на вродена аномалия на пречупвателната способност на лещата, която повлиява зрителната острота при гледане в далечината, но с по-голяма сила влияе върху гледането наблизо.

Всички бебета се раждат с далекогледство, но с годините състоянието намалява или дори изчезва напълно. Когато това не се получи или пък се появи разлика между двете очи, може да се получи кривогледство или дори болестното състояние, познато като мързеливо око.

Ако далекогледството е с твърде висока степен, окото е твърде малко и е разположено дълбоко в орбитата, а роговицата му е малка. Далекогледството, за разлика от късогледството, няма прогресивен характер. Намаляването на зрението, получаващо се с напредване на годините, по-скоро се дължи на отслабването на самата акомодационна възможност на окото.

Далекогледството е три основни вида – умерено, средно и високо:

Умерено далекогледство – до 2 диоптъра;

Средно далекогледство – между 2 и 4 диоптъра;

Високо далекогледство – между 4 и 10 диоптъра.

Далекогледство

Симптоми при далекогледство

Основните симптоми при далекогледството са главоболие и затруднения при фокусиране на обектите, намиращи се в близост; чувство за преплитане на очите; хлътнали и по-малки очи от нормалното; стесняване на зеницата; фотофобия.

Появяват се и болка в челото и очите, усещане за натиск и тежест. Когато далекогледството не е в твърде тежка форма, очите успяват да компенсират нарушенията, а наблюдаваните обекти са с ясни очертания.

Всеки дискомфорт в очите, болка, главоболие или замъгляване на зрението сред продължително четене, говори за очен проблем, който изисква диагностициране. За проблеми в областта на очите се търси специалист-офталмолог.

Диагностициране на далекогледство

Далекогледството е от болестните състояния, които не предизвикват затруднения при диагностицирането. Диагнозата на проблема се поставя на база снетата анамнеза, както и получените данни от рефрактометрията. Според изявата си, далекогледството бива явно, латентно и тотално.

Явното далекогледство се измерва чрез специфичен метод за изследване на рефракцията. За целта се поставя най-силното стъкло пред окото, чрез което човекът вижда оптотипите (таблици с букви и знаци), съответстващи на зрение 1-1.5 Така се установява, че става въпрос за явна хиперметропия.

Тоталното далекогледство се установява чрез капване на малко количество атропин в окото, което причинява парализа на акомодацията. Тоталната хиперметропия е по-висока в сравнение с явната.

Латентното далекогледство се изчислява, като от тоталното се извади явото далекогледство. Колкото по-млад е човекът, толкова по-голям е относителният дял на латентното далекогледство.

Лечение на далекогледство

След като се установи, че даден човек е с далекогледство, се определя колко тежко е състоянието. Лекуващият лекар трябва да прецени дали корекцията може да се отложи или пък веднага се прави корекция със събирателни стъкла.

Далекогледство

Корекцията на зрението се извършва чрез конвексни събирателни стъкла. При по-млади хора е необходимо да се коригира само явната форма на състоянието, което означава, се поставя стъкло, благодарение на което окото успява да вижда надалеч най-добре.

При по-възрастните хора обаче се назначават два вида очила. Едните се носят постоянно и целта им е да коригират явното далекогледство. Вторите очила пък са за корекция на явното и възрастовото далекогледство едновременно. Те се носят само за работа на близки разстояния.

Когато е необходимо да се поставят очила за коригиране на далекогледството при по-малки деца, е възможно да се появят някои проблеми, защото малчуганът често не иска да носи очилата и постоянно ги маха. В подобен случай родителят трябва да е търпелив и внимателен докато детето не свикне. Стоенето пред компютър и гледането на телевизия се ограничават.

В случай, че човек не обърне внимание и не вземе мерки за коригиране на далекогледството, значително се увеличава риска от кривогледство и глаукома в по-голяма възраст. Често се получават блефарит и конюнктивит.

Все още не съществува начин, благодарение на който човек може да се предпази от далекогледство. Препоръчва се щаденето на очите, почивка (особено след продължителна работа и напрягане), избягване на дългото стоене на компютър и дългото четене.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари