Пиелонефритът, наричан още тубулоинтерстициален нефрит, представлява група от заболявания, които засягат бъбречните тубули и интерстициум, но без да се наблюдава засягане на гломерулите и съдовете. Характерно е, че пиелонефритът инфектира бъбречните тъкани и кухинната система в бъбрека.
Причина за развитието на пиелонефрит са бактерии, а в по-редки случаи заболяването се дължи на микоплазми и вируси.
Пиелонефритът бива два вида – първичен и вторичен, като вторичната форма може да причини бъбречна недостатъчност.
Пиелонефритът е сравнително често срещана причина за развитие на бъбречна недостатъчност в детска възраст.
Рисковите фактори за поява на пиелонефрит са вродени и придобити аномалии или болести на отделителната система, възпрепятстващи нормалния отток на урината; нисък имунитет; прием на лекарства, коио понижават имунитета; захарен диабет; наличие на уретерални стентове; катетър в пикочния мехур; поставяне на тръбички между кожата и бъбрека (познати като нефростоми).
При децата най-разпространената причина за пиелонефрита е наличието на системна инфекция в организма и прием на медикаменти. Най-често тези опасни инфекции са причинени от салмонела тифи, паразити, микоплазма и бета-хемолитични стрептококи. Медикаментите пък могат да причинят болестта чрез имунни механизми.
Освен първичен и вторичен, пиелонефритът може да бъде още остър и хроничен. Острият пиелонефрит е причинен от възпалителен процес в организма, протичащ с инфилтрация на някои видове клетки и интерстициален оток. Хроничният нефрит обаче е необратим процес, който причинява фиброза и тубулна атрография.
Симптоми при пиелонефрит
Симптомите при пиелонефрита се изразяват в умора, слабост и отпадналост, влошаване на общото здравословно състояния, повишаване на телесната температура до 38 и дори 40 градуса.
Болният страда от изпотяване и втрисане, има чести позиви за уриниране, които са съпроводени с болка и парене. Урината има лоша миризма и е много мътна. Появяват се болки в кръста, които могат да преминат и към слабините.
Възможно е болният да започне да губи килограми заради липсата на апетит. Кожата е твърде бледа. Характерно за пиелонефрита е, че може да протича без никакви симптоми при някои хора, докато при други се проявява с тежка бъбречна недостатъчност.
Диагностициране на пиелонефрит
Диагнозата пиелонефрит се поставя на база оплакванията на пациента и клиничните прояви, които се наблюдават. Назначават се редица изследвания – изследване на кръв и урина, микробиология на кръв и урина, ехография на бъбреците.
Когато възникнат съмения за пиелонефрит се назначават и допълнителни изследвания, които да потвърдят диагнозата. Такива могат да бъдат магнитно-резонансна и компютърна томография, оглед с ендоскоп на пикочния мехур. Възможно е да се направят и редица уродинамични изследвания.
Лечение на пиелонефрит
Пиелонефритът е сериозно заболяване, което е с прогресиращ характер – ако не се лекува се влошава и дори може да причини опасни за живота инфекциозни проблеми. Когато заболяването не протича с усложнения, лечението се изразява в прием на един или комбинация от антибиотици, които целят премахването на бактериалния причинител.
Симптоматичното лечение се изразява във вливания на водно-солеви разтвори, прием на антипиретици и противовъзпалителни медикаменти. Когато заболяването не се повлиява от назначеното лечение, лекарят преддписва цитостатици или дори кортикостероиди.
Хранене при пиелонефрит
По време на обострянето на заболяването изключително полезни са печените ябълки, динята, пъпешът, тиквата, пюретата от моркови. В първите два дни от кризата е хубаво да се наблегне именно на тези храни. Вече в следващите дни могат да постепенно да се включват храни, които са с нормално съдържание на белтъци.
Приемът на течност е около и дори над два литра дневно, освен ако лекарят изрично не е посочил нещо друго. Плодовите сокове, чай от лайка и мента, топлите течности, леката храна, киселото мляко, отварата от шипки също са важна част от диетичния режим при това заболяване.
Усложнения при пиелонефрит
Както стана ясно пиелонефритът може да причини много сериозни и опасни за живота усложнения. Най-често срещаните усложнения са инфекция на кръвта (уросепсис); събиране на гной в кухината на бъбрека; абсцес на засегнатия от болестта бъбрек; наличие на гной в паренхима на бъбрека.
Всички тези усложнения са опасни, лекуват се трудно и продължително и дори може да се наложи прилагане на оперативно лечение.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
