Дисплазията на маточната шийка представлява абнормно клетъчно делене, което настъпва в плоския епител, намиращ се в граничната зона между цилиндрични и плоския епител на маточната шийка.
Дисплазията на маточната шийка се нарича още цервикална интраепителна неоплазия (CIN) или сквамозна интраепителна дисплазия.
Смята се, че дисплазията на шийката на матката е предраково състояние, възникващо в т.нар. зона на трансформация. Наблюдава се предимно при млади жени на възраст между 25 и 35 години, но е възможно да се появи във всяка една възраст.
Характерно за дисплазията на маточната шийка е, че започва от зоната на трансформация на клетките и след това се разпространява към цервикалния канал. В началото процесът е локализиран в по-дълбоките епителни слоеве, след което се засягат и по-повърхностните.
Дисплазията на маточната шийка се разделя на три основни степени:
СIN 1 – това е лека форма на дисплазията, при кято е засегната само долната трета на клетъчния епител;
CIN 2 – умерена форма, при която са засегнати долните две трети на епитела;
CIN 3 – тежка форма, при която е обхванат почти целия епител – повече от 2/3 от него.
Причини за дисплазия на шийката на матката
Сред най-сериозния рисков фактор за възникване на дисплазия на шийката на матката е хроничната инфекция с човешкия папиломен вирус, като най-високорисковите щамове са тип 16 и 18.
В голяма част от случаите имунната система успешно успява да елиминира вируса и да се справи с протичащата инфекция. При някои жени обаче инфекцията с ЧПВ става хронична и се получава дисплазия на шийката.
Сериозна роля за маточната дисплазия имат имат и някои други онконгенни вируси, катко и сексуално предавани заболявания.
Рисковите фактори за състоянието са ранното започване на половия живот, дефицити в имунната система, честа смяна на сексуалните партньори, тютюнопушенето. Според някои проучвания жените с обрязан сексуален партньор са с по-малък риск от заразяване с HPV.
Симптоми при дисплазия на шийката на матката
Най-често дисплазията на шийката на матката протича напълно безсимптомно. Рядко срещана проява на състоянието е кръвотечението след полов акт. Причината за кървенето е травмирането на променения епител на шийката в резултат на половия контакт.
Диагностициране на дисплазия на шийката на матката
Ранното диагностициране на дисплазията е ключова стъпка в превенцията на рака на маточната шийка. Тъй като състоянието не предизвиква ясни симптоми, единствено изследванията могат да докажат наличието му.
Най-често дисплазията се открива по време на рутинна цитонамазка. Резултати PAPIIIa и IIIб отговарят съответно на CIN I и II, а резултат PAP IV се диагностицира при СIN III. Ако резултатът от цитонамазката е лош, лекарят назначава повторни цитологични изследвания и колпоскопия, възможно е да се наложи и биопсия.
Колпоскопията представлява неиванзивен метод, благодарение на който с помощта на оцетна киселина се изследва епителът. Нормалният епител не променя цвета си, а при дисплазия побелява. Биопсията представлява хистологично изследване, което определя хистологично степента на дисплазия.
Лечение на дисплазия на шийката на матката
Лечението на дисплазията на шийката зависи най-вече от възрастта на жената и от тежестта на състоянието. При лекостепенни форми може да се наложи само да се правят редовни контролни цитонамазки. Ако дисплазията се влошава, лечението е задължително.
При CIN I и II се унищожават атипичните клетки посредством различни методи – електрокоагулация, криотерапия, лазервапоризация. След това е задължително да се правят редовни цитонамазки и колпоскопии.
При СIN III се извършва конизация, която представлява консуиводно изрязване на цервикса. Ако проведените след това хистология и биопсия покажат, че целостта на базалната мембрана на шийката не е нарушена, конизацията е достатъчна за излекуване.
Профилактика на дисплазия на шийката на матката
Предпазване от цервикалната дисплазия се изразява най-вече в ограничаване на рисковите фактори за състоянието. Това са ранното начало на половия живот, тютюнопушенето, честата смяна на половите партньори.
Съществуват и ваксини срещу човешкия папиломен вирус, като те могат да се използват при момичета на възраст около 12 години – преди да са започнали половия си живот.
Много е важно всяка жена да посещава редовно своя гинеколог и да си прави всяка година цитонамазка, която може да открие промени в клетките в най-ранна фаза.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
