Захарният диабет е болест, която се характеризира с висока кръвна захар. Може да се каже, че той засяга организма като цяло. Хората, страдащи от диабет, трябва да се съобразяват с редица условия, за да водят нормален живот. Най-общо диабетът се дели на 3 вида.
Диабет тип 1
Този тип диабет е автоимунно заболяване. Характерно за автоимунните заболявания е, че имунната система атакува някаква част от тялото. В този случай тя атакува и съответно разрушава бета-клетките на панкреаса, чиято задача е да произвеждат инсулин. Поради това те или спират да произвеждат инсулин или количеството произведен инсулин е недостатъчно.
Това е най-опасният тип диабет, защото човек, страдащ от него, трябва всекидневно да приема инсулин. Диабет тип 1 обикновено се развива при деца и млади хора под 35-годишна възраст. Той засяга по-малко от 10% от диабетиците, тъй като се развива при генетично предразположени лица под влиянието на фактори като стрес, инфекции, вируси и др.
Диабет тип 2
Този вид диабет е най-широко разпространената форма на захарния диабет. Обхваща между 90% и 95% от страдащите от диабет. Той се среща най-често при хора над 30-годишна възраст, но в последно време все по-често се наблюдава и сред по-млади хора. Основният фактор за развитието на този тип диабет е затлъстяването - над 80% от хората с диабет тип 2 страдат от затлъстяване.
При диабет тип 2 количеството инсулин, което произвежда панкреасът е напълно достатъчно, но организмът не успява да го използва ефективно. Това състояние се нарича инсулинова резистентност. С течение на времето производството на инсулин намалява, докато накрая не се постигне същият резултат като при диабет тип 1 - кръвната захар се повишава и организмът не успява да използва ефективно произведения инсулин.
Гестационен диабет
Този тип диабет обикновено се наблюдава по време на късна бременност и изчезва след раждането. Въпреки това вероятността тези жени да развият диабет тип 2 на по-късен етап е 20%-50%. Гестационният диабет не е широко разпространен. Засяга от 2% до 5% от всички бременности. Той не е животозастрашаващ, но трябва да бъде под медицински контрол по време на бременността.
