Захарният диабет, наричан само диабет, представлява група от хронични метаболитни заболявания, които имат социално-хронично значение, защото засяга милиони хора по цял свят. При захарния диабет нивото на глюкозата (кръвната захар) е значително завишено. Глюкозата е важен източник на енергия за клетките в тялото и активно участв в процесите на обмяна на веществата.
Инсулинът е хормон, секретиран от панкреаса, който оказва контрол върху нивата на глюкозата в кръвта. Ако панкреасът не е успее да произведе достатъчно количество инсулин, или пък клетките не реагират на него, нивата на глюкозата се повишават. Това всъщност е диабетът. Високите стойности на глюкозата са познати като хипергликемия, а ниските – хипогликемия.
Основните видове захарен диабет са 2 – диабет тип 1 и диабет тип 2.
Симптоми при захарен диабет
Симптомите при захарен диабет тип 1 започват още в детска или юношеска възраст. Симптомите при този вид диабет се проявяват изведнъж и се разгръщат за сравнително кратък период от време. Те настъпват, когато вече по-голямата част от бета клетките в панкреаса, произвеждащи инсулин, вече са унищожени. Преди този момент болните нямат никакви оплаквания и не подозират, че имат диабет. Обикновено първият симптом е рязкото отслабване на фона запазен апетит. Другите прояви са нощно уриниране.
Понякога първите изяви са по-неясни – детето е унесено и се концентрира трудно. Понякога този вид диабет започва дикретно с кетоацидоза и понякога настъпваща загуба на съзнание и дори кома. Появява се гадене и повръщане, дъхът на болния има лош мирис на ацетон или пък на плодове. Постепенно болният загубва съзнание, не е изключен и гърч. Кетоацидозата води до т.нар. подкиселяване на кръвта, в резултат на това, че клетките са започнали да търсят енергия към други източници.
Симптомите при захарен диабет тип 2 насъпват постепенно, което се дължи на доста по-плавното развитие на инсулиновата резистентност. В общия случай диабет тип 2 се развива в зряла или напреднала възраст – над 45 години. Често човек може да страда от диабет дълги години и да не разбере въобще това.
В някои силното обезводняване, което е причинено от високите нива на кръвна захар, може да причини животозастрашаващо състояние и това да е първата проява на болестта. Най-характерните симптоми при захарния диабет тип 2 са силна жажда, засилено уриниране, трудното зарастване на рани, замъглено виждане, промяна в умствено-психическото състояние.
Диагностициране на захарен диабет
Човек, който забележи, че уринира често, има силна и необяснима жажда, гадене и повръщане, объркан е и сваля рязко килограми, задължително трябва да потърси лекарска помощ. На първо време се посещава личният лекар, който разпитва пациента за оплакванията му и прави кръвни изследвания. Ако изследванията потвърдят, че пациентът има проблеми с кръвната захар, личният лекар трябва да го пренасочи към ендокринолог.
След като ендокринологът снеме кличната картина на пациента, той може да назначи редица изследвания. Най-общо казано изследванията се разделят на две основни груп – първа група изследвания, в които се изследват нивата на кръвната захар.
Втората група изследвания вече имат за цел да определят типа на диабета, тежестта и стадия му, както и степента на засягане на важните органи.
Няколко са методите, които могат да определят нивата на кръвната захар. Съществува бърз метод чрез фабрични лентички, който се прилага в домашни или лабораторни условия.
Кръвната захар може да се измерва и на гладно – това означава, че пациентът не трябва да приемал храна или течности през последните 8 часа. Според критериите на Световната здравна организация, двукратното установяване на нива на кръвна захар на гладно над 7 mmmol/l говори за наличието на захарен диабет.
Съществува и т.нар. метод на случайното измерване на кръвната захар. След като се вземе кръв за изследване в лаборатория, кръвната захар се изследва без човекът да е гладувал – стойност на глюкозата над 11.1 mmol/l означава захарен диабет.
Когато установените нива на кръвната захар са с неясни и гранични стойности, се прави т.нар. глюкозо-толерантен тест (глюкозно обременяване). Това е златният стандарт за установяване на диабета. След като пациентът гладува за 12 часа, той изпива 300 мл вода с разтворена в него 75 г глюкоза. След изпиването се изследва кръвната захар. На втория час от изпиването на глюкозата отново се взема кръв и се изследват нивата на захарта. Много е важно през тези два часа хората да не се хранят, да не се движат интензивно и да не пушат.
Лечение на захарен диабет
За съжаление захарният диабет е заболяване за цял живот, поради което и лечението му също продължава до живот. Терапията се осъществява от ендокринолог, общ и съдов хирург, очен лекар, нефролог, като болният също има много активно участие в лечението.
Основната цел в лечението на захарния диабет е осъществяването на контрол на високите нива на кръвната захар, като задължително се избягват твърдите ниски стойности на глюкозата. Крайната цел всъщност е предпазването от усложнения и воденето на пълноценен начин на живот.
Лечението на захарния диабет зависи от негови тип и тежест. Диабет тип 1 се лекува с инсулин, диета, балансирана физическа активност. Диабет тип 2 изисква регулиране на килограмите, диета и балансиран режим на активност. Когато тези мерки не са достатъчни, се назначават лекарства, а когато и те са неефективни се прилага лечение с инсулин.
Хранене при захарен диабет
Спазването на диета е много важно и при двата вида захарен диабет. Въглехидратите при диабет тип 1 трябва са съставят около 60% от калорийния прием, но задължително се ограничават полизахаридите от вида на нишестето.
Храните, богати на холестерол, се ограничават, като за сметка на това се приемат повече растителни фибри (зеленчуци), ненаситени мазнини (зехтин, риба и рибени масла). Болните с диабет тип 1 най-често свалят килограми, те трябва да спазват изграждащ и същевременно поддържащ диетичен режим. Храната трябва да се приема в определени часове, които се съобразяват с прилагането на инсулина.
Диетата е много важна част и от лечението на диабет тип 2. Голяма част от болните страдат от т. нар. Андроидно затлъстяване. Диетата трябва да е хипокалорична.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
