Хормоните представляват сигнални молекули, които се секретират от жлезите с вътрешна секреция (ендокринни жлези), придвижват се посредством централното кръвообращение до таргетните органи (вътрешни органи, тъкани, мускули или друг жлези) и регулират тяхната функция, която в крайна сметка се проявява като промяна във физиологичните и/или поведенчески процеси.
Според химичната си структура хормоните се разделят на три големи групи – пептиди/протеини, стероидни и аминни хормони. Те се синтезират на разстояние от ограните, които повлияват.
Ефектът се постига чрез свързване на хормона със специфичен клетъчен рецептор, който активира каскадни процеси във вътрешността на клетката. Крайният ефект от това взаимодействие е активиране на генната експресия и нов синтез на протеини.
Този процес е сравнително бавен, но веднъж задействан, проявява мощен ефект. Към процесите регулирани от ендокринната система спадат: метаболизъм, растеж и развитие, циркадните ритми, настроението, репродуктивните цикли и др.
Хормоналният дисбаланс може да е породен от различни фактори (механична травма, недостиг на важни хранителни вещества и др.). Нарушенията в ендокринната система могат да се проявят като хипо- (намалена) или хипер- (повишена) функция на дадена жлеза или хормон, като тези състояния подлежат на медикаментозна терапия.
При хипофункция се назначава заместителна терапия, която повишава концентрацията на хормоните в кръвта до оптималните нива.
При хиперфункция незначените медикаменти целят потискане на ефектите от повишената хормонална активност. Това може да стане чрез потискане на синтеза и секрецията на хормона, блокиране на дадения рецептор или използването на противодействащи ефекта на хормона лекарства (т. нар. антагонисти).
Независимо от типа на хормонална дисфункция, диагнозата и терапията се назначават от лекар специалист по ендокринология, след задълбочено и детайлно изследване на причините за състоянието при конкретния пациент.
