Шарка е общо название на няколко различни вида инфекциозни заболявания. Общото при тях е, че протичат с поява на обрив по кожата, който е характерен за конкретния вид заболяване и съответния причинител.
В по-голямата си част причинителите на шарка са вируси и болестта е силно заразна (варицела, вариола, рубеола). На 8 май 1980 г. на ХХІІІ-тата Световна здравна асамблея е обявено, че вариолата е изкоренено заболяване в целия свят, което се дължи на проведените задължителни ваксинации срещу болестта.
Варицела и рубеола са предимно детски болести. За варицела в някои страни се препоръчва ваксина, особено при повишен риск от заразяване (контакт с болен). Инкубационния период (преди да се проявят симптомите) е дълъг - една-две седмици за варицела и две-три седмици за рубеола.
Лечението се базира основно на намаляване на симптомите - лекарства за понижаване на температурата, като първо средство на избор е парацетамол. Необходима е и изолация на болния, целяща ограничаване на разпространението на заразата. Проследява се състоянието на пациента, с цел да се избегнат усложнения, като вторична бактериална инфекция, менингит, енцефалит и други.
След преболедуване организмът придобива имунитет срещу причинителя, като в много редки случаи е възможно следващо заразяване. Това означава че шарката се кара само веднъж (в повечето случаи).
В някои случаи под шарка може да се има предвид също заболяванията морбили (дребна шарка, брусница) или скарлатина, чиито причинители са бактерии и лечението е антибиотично. В България има задължителна имунизация срещу морбили на 13-месечна възраст и заболяването засяга основно неваксинирани деца.
