Болестта на Алцхаймер е един от бичовете на съвремието. Лек за нея няма, а малко по малко тя прави близките ни непознати. Истинска мъка е да имаш приятел или роднина с това заболяване – не може да помогнат нито най-близките, нито съвременната медицина, без значение от напредъка през последните няколко години. Заради застаряващото население на земята, болестта на Алцхаймер става и една от петте най-чести причини за смърт.
Съвсем скоро обаче учените направиха истински пробив. Стана ясно, че най-вероятната причина за Алцхаймер е бактерия – същата, която води до заболявания на венците. До пробива се стига след дълги проучвания, които след аутопсия на пациенти с Алцхаймер установяват, че в мозъка си починалите имат същите протеини, участващи в парадонтални заболявания.
Досега обаче не е била ясна точната връзка на дегенеративната болест със заболяванията на венците. Оказва се, че тези бактерии нахлуват в мозъка и предизвикват въпаления. При изследвания върху мишки се доказва още, че инфекциите на венците влошават симптомите при тези животни, които са генетично създадени, за да заболеят от Алцхаймер.
Новото проучване доказва, че всъщност има токсични ензими, които бактерията P. Gingivalis използва, за да се храни с човешка тъкан с над 95% от изследваните проби. И още – установява се, че тази бактерия присъства в три от мозъците, засегнати от Алцхаймер.
Тъй като бактерии се изолират и в пробите на живи пациенти с Алцхаймер, учените смятат, че този пробив ще помогне за диагностиката, която дълги години е възможна само и единствено чрез симптоми и след видимо влошаване в нервната система.
До доказателствата научният екип стига, заразявайки мишки с бактерията. При животните тя води до мозъчна инфекция, засягаща същите дялове от мозъка, които заболяването уврежда в класическите случаи.
Все още няма лекарство, което да противодейства на тези бактерии. Самото им откриване обаче е огромна стъпка не само за неврологията, но и за цялата медицинска и научна общност. Учените вярват, че този напредък в скоро време ще даде възможност и за ранна диагностика на Алцхаймер, когато е по-лесно развитието на заболяването да бъде забавено и контролирано, но дори и за лечение в бъдеще.
