Премахването на апендикса е сред по-леките хирургически интервенции, която се налага по различни здравословни причини. Оказва се обаче, че премахването му може да е предпази тялото от развитието на една много коварна болест - болестта на Паркинсон.
Твърдението на невроучени, които са провели мащабно изследване, в което са взети предвид данните на около 1.7 млн. души. При онези, които били с отстранен апендикс, рискът от развитие на Паркинсон е бил с цели 25% по-нисък.
Нещо повече - учените твърдят, че в този малък израстък от сляпото черво има голямо количество от специфичния протеин алфа-синуклеин, който е отговорен за образуването на плаки в мозъка на болни от Паркинсон хора.
Изследването е на невроучени от цял свят, които обобщават информацията от специалната инициатива, наречена Parkinson Progression Markers, с данните от Шведския национален регистър на пациенти.
Целта им е да установят дали има връзка между болестта на Паркинсон и премахнатия апендикс. Макар на пръв поглед да изглежда странно за наличието на подобна обвързаност, припомняме, че все по-голям брой изследвания насочват вниманието си към факта, че невродегенеративното заболяване всъщност води своето начало именно от стомашната област. Постепенно увреждането си проправя път към блуждаещия нерв на мозъка.
По време на изследването са открити прекалено големи количества на гореспоменатия протеин алфа-синуклеин в гастроинтестиналния тракт. Натрупването му се дължи в резултат на реакция на имунната система към различни бактерии и токсини. Апендиксът от своя страна е убежище за подобни дразнители. Поради тази причина учените насочват вниманието си към тази малка област на тялото.
Макар всеобщото мнение да смята, че апендиксът е сред непотребните органи в тялото, все пак се оказва, че той играе важна роля за имунната система, регулирайки натрупването на опасни бактерии в червата. Сега се оказва, че той може да има и пряка връзка с болестта на Паркинсон.
Разбира се, учените не твърдят, че за да се намали риска от болестта трябва да се премахне апендикса. По-разумното е да се контролира образуването на опасния алфа-синуклеин, заключват специалистите.
