Болестта на Алцхаймер е прогресираща форма на деменция. Тя повлиява на паметта, възможността за сформиране на спомени, на мисленето и на поведението. Всички тези промени пречат на ежедневието на засегнатия пациент и имат негативни последици върху близките.
По данни на Асоциацията по Алцхаймер, заболяването е отговорно за около 80 процента от случаите на деменция, а най-честите пациенти са хората на възраст над 65 години. Има и случаи на ранна проява на заболяването, които обаче са рядкост.
Алцхаймер и деменция са две различни състояния. Всъщност болестта на Алцхаймер е вид деменция. Причините за възникването - на първо място е напредналата възраст. Семейна история на страдащи от заболяването е друг фактор, който може да ни направи предразположени.
Симптомите. Те започват съвсем бегло и се развиват в продължение на години. Сред тях са загуба на паметта, която повлиява ежедневните действия на болния, трудности при решаването на проблеми, промени в говора, намалена лична хигиена, отчуждение от близките и семейството, промени в личността, невъзможност за изпълнение на прости задачи, като например включване на електрически уреди.
Болестта се развива в няколко стадия. В първия стадий няма симптоми. Най-ранните се появяват във втори стадий - съвсем прости белези, като например разсеяност. В трети и четвърти стадий промените са леки - загуба на памет и трудност при изпълнението на ежедневните задачи. Именно в тези стадии най-често се диагностицира Алцхаймер.
В пети стадий болните имат нужда от помощ, за да се справят в ежедневието си, а в шести стадий е необходима грижа дори и за най-простите задачи, като например обличане и хранене. Последният - 7-ми стадий, е най-тежък. При него може да има загуба на говор и липса на каквито и да е мимики и жестове.
Как се поставя диагноза болест на Алцхаймер? На първо място, на база на симптомите. Лекарите преценяват и фамилната ни обремененост, цялостното ни здравословно състояние, лекарствата, които приемаме или сме приемали, начина ни на живот.
На практика няма конкретен тест, който да покаже, че страдаме от Алцхаймер, а такива, които да наведат лекуващия ни доктор на мисълта за подобна диагноза. Те са важни обаче, за да се изключат други животозастрашаващи състояния - тумор или рак на мозъка, инсулт.
За болестта на Алцхаймер няма лек, има обаче фактори и медикаменти, които могат да забавят прогреса й. В ранните стадии се използват лекарства, които поддържат невротрансмитерите в мозъка. Те помагат на болния да не губи спомени. В по-късните стадии пък се използва лекарство, което блокира глутамата в мозъка - химическо вещество, което при болестта на Алцхаймер се отделя в по-големи количества и вреди на мозъчните клетки.
Други честоизползвани медикаменти - антидепресанти, успокоителни, антипсихотици. Целта им е да се справят със симптоми, които съпътстват болестта на - депресия, агресивност или халюцинации. Начинът на живот също е от значение. Важно е близките да се грижат болният да е спокоен и отпочинал.
