Думата апатия произлиза от гръцки език и означава безчувственост, безразличие. Апатията е състояние на потиснатост и безразличие, при което човек потиска емоциите си, държи се пренебрежително и не се интересува от случващото се около него.
От медицинска и психиатрична гледна точка апатията не се определя като болестно състояние. А по-скоро като вътрешен психологически проблем, който може да бъде отключен от различни неща. Апатията може да се отключи при:
- Болести на нервната система – остър менингит, Алцхаймер, Паркинсон, болест на Хънингтън, безсъние, спастична параплегия;
- Мозъчен тумор;
- Психични и поведенчески разстройства – хронични личностни разстройства, депресия, шизофрения, деменция, биполярно разтройство, посттравматично стресово разтройство, психиатрични и поведенчески разстройства;
- Болести на ендокринната система, болест на Гоше, недостиг на магнезий;
- Синдром на Вернике-Корсаков;
- Преумора.
Апатичното състояние е характерно за хората, които са склонни към депресия. Всъщност апатията често е първата стъпка към депресията, а както знаем депресията е сериозен проблем, от който трудно можем да се измъкнем.
Според изследванията жените страдат два пъти повече от депресия отколкото мъжете. Това може би се дължи на силната емоционалност и по-крехката психика, които са характерни за преобладаваща част от нежния пол.
Може да се твърди, че най-честата причина за апатията е липсата на воля. Хората, страдащи от това състояние, не се интересуват от нищо и никого. Те просто не могат да намерят стимул, който да ги накара да изпитат някакво чувство било то радост, тъга, съпричастност или дори желание да направят нещо. Това са хора, които емоционално са се отказали от всичко около себе си.
Както повечето психологически проблеми и този трябва да се реши вътрешно от самия човек. Първо той трябва сам да осъзнае, че страда от това състояние и да реши, че иска да го превъзмогне. Едва когато осъзнае, че проблемът и решението му се крият вътре в самия него, ще е готов да се противопостави.
Разбира се, за този човек ще е много трудно, дори и невъзможно, да се справи с апатията без помощта на семейството и приятелите си. Тяхната мотивация, подрепа и пример имат важна роля за връщането му към нормалния живот.
