Мъжете и жените с диабет тип 2 имат повишен риск от развитие на болестта на Паркинсон на по-късен етап в живота си, показват нови британски изследвания. Намирането на връзка между двете болести става след проследяването на диагнозите на Паркинсон сред милиони пациенти без и с диабет, които използват Националната здравна служба в Англия.
Авторът на изследването д-р Томас Уорнър заявява, че след отчитане на условията, които могат да имитират Паркинсоновата болест, изследванията показват, че тези с диабет тип 2 имат 32% по-голям риск от по-късно развитие на прогресивно инвалидизиращо неврологично заболяване. Ескалиращият риск е още по-драматичен сред по-младите пациенти с диабет на възраст от 25 до 44 години, за които е установено, че са изправени пред четири пъти по-голяма вероятност от евентуално развитие на болестта на Паркинсон според доклада.
Мнозинството не развиват болестта на Паркинсон
Възрастни с диабет, които вече са имали свързани с болестта здравословни усложнения, включително увреждане на ретината, бъбреците или нервите, са изправени пред 49% по-висок риск от Паркинсон. Въпреки това д-р Уорнър подчертава, че като цяло повечето пациенти с диабет не развиват болестта на Паркинсон. Въпреки че проучването не може да докаже причинно-следствена връзка, д-р Уорнър посочва две възможни причини за връзката между двете болести. Първо, казва той, може да има споделена генетична предразположеност за развитие на диабет тип 2 и Паркинсонова болест. И тогава може да има общи пътища, водещи до развитие на диабет и Паркинсонова болест, добавя той. Докато точната природа на такава връзка остава неясна, д-р Уорнър предполага, че това може да включва производството на инсулин и проблеми с контрола на глюкозата, които характеризират диабета.
За разлика от повечето тъкани в тялото мозъчните клетки са почти напълно зависими от глюкозата като източник на енергия, отбелязва д-р Уорнър. Така че, ако има проблем как инсулинът контролира използването на глюкоза от клетките, това може да повлияе селективно върху определени групи мозъчни клетки.
Д-р Уорнър е професор по клинична неврология в Университетския колеж на Лондонския институт по неврология, както и в британския център за неврологични разстройства в Лондон. Той и колегите му публикуват резултатите си онлайн в списание Neurology.
За тяхното проучване изследователите са използвали данни от базата данни на английската Hospital Episode Statistics за идентифициране на два милиона британски пациенти, диагностицирани с диабет от 1999 до 2011 г. След това тази група е била наредена срещу 6 милиона британски пациенти, които първоначално са потърсили грижа по време на същата времева рамка за проблеми, свързани с диабет, като навяхвания, разширени вени, апендектомии или заместители на тазобедрената става.
Какво показва изследването?
Изследователите са установили, че малко повече от 14 000 от два милиона в групата за диабет са били по-късно диагностицирани с болестта на Паркинсон, в сравнение с около 21 000 от 6-те милиона други. Това се превръща в повече от 30% по-голям риск за болестта на Паркинсон сред хората с диабет.
Сред диабетните пациенти на възраст между 25 и 44 години 58 от над 130 700 души са развили Паркинсонова болест, в сравнение с 280 от близо 2, 6 милиона по-възрастни недиабетни пациенти. Това се превръща в четирикратно по-голям риск за Паркинсон сред хората с диабет, казват изследователите. Лекарствените режими и историите на тютюнопушенето не са били разгледани в настоящия анализ, нито пък пациентите, търсещи лечение на диабет извън болничната среда.
Д-р Майкъл Окун, медицински директор на Националната Паркинсонова Фондация, определя констатациите като неизненадващи, тъй като доказателствата от повечето проучвания се доближават до идеята за някаква връзка между Паркинсон и диабет.
Според д-р Окун, има много потенциални обяснения за връзката между двете болести, но при по-младите пациенти генетиката вероятно играе ключова роля. При по-възрастните пациенти дегенеративният процес може да наруши мозъчните ендокринни пътища, включително тези свързани с инсулина и с управление на захарта. Д-р Окун, който също така е и председател на неврологията в Университета на Флорида в Гейнсвил, казва, че въпреки че лекарствата за диабет за момента са подходящи за лечение или профилактика на болестта на Паркинсон, те не ги препоръчват като терапия, докато не се получат повече убедителни данни.