Диабетът се превръща в глобално здравно предизвикателство, което изправя хората пред значителни последици по отношение на болести и дискомфорт, разходи за здравеопазване и цялостна загуба на икономическа производителност. Прогнозите показват, че глобалното разпространение на диабета продължава да нараства, като специално Африка е изправена пред тревожно ускорение в броя на случаите на болестта.
Произходът на това изтощително състояние е мултифакторен, като основни негови съставки са генетиката и лошият избор на начин на живот. Тези основни причини за поява на болестта са доста добре установени като виновници. Увеличението на броя на заболелите е силно свързано с по-голямата урбанизация и приемането на вредни решения за начина на живот, които включват заседнало поведение, пушене и лоши хранителни предпочитания. Напоследък обаче стресът се очертава като важен фактор за началото на диабета и затова заслужава внимание според мнозина учени.
Стресът може най-добре да се определи като високо координиран физиологичен отговор, предизвикан от нервната система, последван от съответни промени в поведението и познанието в отговор на екологичните предизвикателства. Този отговор позволява адаптиране към променящата се среда.
Екологичните стресори могат да бъдат физически или психологически, като всеки действа на отделни области на нервната система, за да предизвика освобождаването на стрес медиатори, които помагат за възстановяване на баланса в организма и за осигуряване на безопасността и благосъстоянието. Въпреки това хроничният стрес нарушава няколко компонента на реакцията и този стимул е свързан с бъдещото развитие на диабета.
Въпреки че разпространението на стреса е различно в различните държави, според доклад на ООН развиващите се страни са най-силно засегнати. Данните също показват, че в държавите, които са на първите места по хроничен стрес сред населението, е отбелязано и най-високо ниво на разпространение на диабет.
По-специализирани проучвания доказват силната връзка между диабета и стреса. Изследователите са установили, че индивиди, страдащи от напрежение в работата и/или емоционален стрес, са няколко пъти по-склонни да развият диабет, отколкото тези с относително по-ниски нива на стрес. Освен това ранните житейски бедствия, напрежението в работата и различните негативни личностни черти (например агресия, гняв, враждебност) също са свързани с диабета.
Допълнителна загриженост поражда фактът, че психологическият стрес може да се прояви в относително млада възраст, като по този начин допълнително усложнява този проблем.
Механизмите, свързващи стреса с диабета, остават относително неясни, но вероятно включват косвени и преки фактори. Директните включват свръхстимулация на симпатиковата нервна система, която е силно замесена в този процес. Някои проучвания показват, че стресът води до повишено възпаление заедно с повишен оксидативен стрес (форма на увреждане на клетките в тялото) – все причини за появата на диабет.
На индиректния фронт стресираните индивиди могат също да развият депресия и след това да показват нарушеното диетично поведение, например повишена консумация на енергоемки храни и намален прием на хранителни микроелементи. Тук променените хранителни модели заедно с по-ниски метаболитни нива могат впоследствие да допринесат за появата на затлъстяване, диабет и сърдечносъдови заболявания.
