Смята се, че 7% от населението на земята развива апендицит на някакъв етап в живота си. Диагностицира се на база на симптоми, а по-късно и изследвания. Това възпаление е много често срещано. Какво означава то – апендицит се получава, когато апендиксът се възпали. Това налага премахването му.
Доскоро се е смятало, че този орган е закърнял и на практика няма никаква функция. През последните години проучвания установяват, че всъщност пази добрите бактерии и е част от лимфната система.
Болестта на Паркинсон пък е състояние, което засяга нервната система. То е дегенеративно и засяга възможността за извършване на волеви движения. От него най-често страдат пациенти над 60-годишна възраст.
С прогресирането на болестта контролът на движенията и на цялото тяло става все по-труден. Разбира се, болестта на Паркинсон е много по-рядко срещана от апендицита. Именно тези факти правят връзката между възпаления апендикс и развитието на Паркинсон толкова стряскаща.
Данните – вероятността да се развие болест на Паркинсон, ако на някакъв етап на пръв поглед ненужния орган е премахнат, скача тройно.
Проучванията правят връзка между развитието на нервното заболяване и конкретен протеин, който хората имат в тялото си. По тази причинна учени започват да разглеждат тялото внимателно, като отделят внимание и на апендикса.
За да се стигне до заключението, специалисти от Съединените щати проучват близо 500 хиляди пациенти, които са имали апендицит. И откриват, че от тях 4470 души – или близо 1 процент, развиват Паркинсон поне 6 месеца след премахване на органа. Процентът на хората, които не са имали апендицит, но са развили нервното заболяване, е 0. 29%.
Не бива да се страхувате от това, обаче. Шансът да развиете Паркинсон през живота си е изключително малък. От друга страна, подобни данни, макар и плашещи, дават нова надежда за по-добро разбиране на това заболяване.
Дават надежда на хиляди пациенти и на техните близки. Защото на този етап то все още няма лек, а подобни открития биха помогнали в откриването му.
