Синдромът на неспокойните крака е състояние, което причинява неприятно усещане и желание да се движат краката, обикновено когато седнете или се опитвате да спите през нощта. Това е неизлечимо състояние и причината за появата все още не е установена, въпреки че често е свързвана със семейната история на заболяванията.
Сега учените вярват, че са установили повече генни мутации, които могат да доведат до синдрома на неспокойните крака.
Ново проучване, обхващащо приблизително 46 000 души със синдрома на неспокойните крака, откри 13 нови варианта на гена, който изглежда повишава риска от състоянието, което засяга до 10% от населението на САЩ и Европа.
Успяхме да идентифицираме общо 19 свързани с риска от състоянието генетични варианта, от които 13 са нови. Убедени сме, че нашите открития значително ще подобрят разбирането за молекулярните причини за синдрома на неспокойните крака, каза водещият автор на изследване д-р Барбара Шормейр от Института по неврогеномика в Центъра Хелмхолц в Мюнхен, Германия.
За изследването международен екип от изследователи от Техническия университет в Мюнхен и Центъра Хелмхолц с помощта на учени от Кеймбриджския университет в Англия и американската компания 23andMe, сравни генетичните данни на 15 000 пациенти с неспокойни крака с генетични данни за 95 000 души от общото население.
Изследователите заявиха, че повторно потвърдили резултатите си с данни от 31 000 допълнителни пациенти и над 280 000 здрави индивида.
Изненадващо изследователите открили, че синдромът на неспокойните крака включва главно гени, участващи в ембрионалното развитие на нервната система, но състоянието обикновено не се развива до зряла възраст. Проучването обаче не доказва, че тези гени причиняват синдрома.
Нашата работа предполага, че отклоненията в някои вродени характеристики на нервната система се проявяват много по-късно под формата на синдром на неспокойните крака. Въоръжени с по-добро разбиране за причините, ние можем да започнем да мислим за подходящи лечения.
Нашето генетично изследване направи голяма стъпка напред в намирането на нови и по-добри възможности за лечение за нашите пациенти, казва съавторът на изследването д-р Джулиан Уинкелман, ръководител на Института по неврогеномика в Щутгард, Германия.
