Стресът е постоянен спътник в живота на всеки човек. Дали се сблъскваме с ежедневни проблеми на работното място или с трудности в личния живот, всеки рано или късно става жертва на напрежението.
Телата ни са адаптирани да се справят с него, но не и в случаите, когато стресът се превърне в хроничен. И върху себе си, и върху околните забелязваме едни и същи признаци – когато са стресирани хората стават сърдити, начумерени, груби, разсеяни.
С някои симптоми тялото ни ясно индикира, че го поставяме под прекалено голямо напрежение – такова, с което му е трудно да се справи. Ако сте тревожни, реагирате прекалено емоционално, ако сте потиснати, имате трудности в концентрацията или сте по-раздразнителни от обичайното, то организмът показва, че трябва да забавите темпото и да опитате да се справите със стреса. Как точно обаче напрежението ни вреди?
Последни проучвания изясняват механизма, по който хроничният стрес е свързан с появата на основни поведенчески проблеми. Този механизъм е свързан с ензими, които атакуват определени клетки в мозъка ни, отговарящи за основните ни действия. Процесът се случва в хипокампуса – дял от мозъка, който отговаря за поведението и когнитивните ни умения.
Проучването установява, че при стрес ензимите, включени в този процес, мутират. Високите нива на стрес отделят и големи количества глутамат, който е отговорен за паметта. Това е причината, поради която много от стресираните се чувстват разсеяни.
Как изглежда веригата – когато сме под силно напрежение, ензимите на практика прерязват клетките. Щом този биологичен процес стане факт, протеините в мозъка ни губят функцията си да модулират поведението ни. Този процес води до проблеми със социалните умения, липса на желание за комуникация с околните, трудности в разбирането.
Според полски учени, специализирали в изучаването на човешкия мозък, всички тези процеси не са необратими. Важно е изучаването им да продължи, за да се открие метод за лечението им.
Друго интересно откритие – увреждането на същите протеини, свързани с поведенческите проблеми, водят до нервно-дегенеративни патологии – амиотрофична латерална склероза (АЛС) и епилепсия. Всички тези резултати дават светлина върху евентуални последици от хроничния стрес, които засега остават непознати.
