Симптомите на депресия изглеждат доста лесни за забелязване – незаинтересованост от неща, които сте обичали, настроение, което може да се промени изведнъж, желание да се яде всичко (или нищо).
Има обаче една разновидност на псхическото състояние, което много трудно може да бъда открито. Това е така, защото то е дълбоко скрито и за околните, и за самите вас. Можете да имате всички тези потиснати чувства, но все още да се появявате на работа (и пред вашето семейство и приятели) с усмивка на лицето си.
Това състояние е така наречената усмихната депресия, която, изглежда, не е интуитивна, но според клиничните психолози депресията и усмивката не се изключват взаимно.
Хората с усмихнати депресии често маскират симптомите, които изпитват. Те могат да стават всеки ден, да се обличат, да се появяват на работа и да продължават да си взаимодействат с другите по начин, който не показва колко зле се чувстват от вътре.
Състоянието се нарича още в медицинските среди високо функционираща депресия или персистиращо депресивно разстройство. Този вид хронично ниво на тъга, което може да включва промени в съня или апетита, чувства на безнадеждност или умора, пристъпи на паника и загуба на интерес към любими дейности. Така че усмихващата се депресия не е оксиморон, а съвсем истинско нещо, което може да причини сериозни проблеми.
Симптомите на състоянието са много по-трудни за откриване в сравнение със стандартната и позната депресия.
Симптом на усмихната депресия може да бъде, ако се чувствате напълно изтощени в края на всеки ден и нямате представа защо. Също така, ако са ви необходими сериозни усилия, за да станете сутрин, да си направите косата и грима и да се заемете с работата. Веднъж можете да играете ролята на щастлив служител (да попитате вашите колеги за техните планове за уикенда или да приемете покани за обяд), но може да се почувствате празни и безцелни, докато участвате в този разговор.
Поддържането на външния вид и хигиената също може да бъде нарушено. Хората със състоянието изразходват толкова много енергия в поддържането на минимума, като прескачат тренировките и загърбват редица обичайни дейности от ежедневието си. Също така правят нездравословен избор на храни и избягват покани да се мотаят с приятелите си, загърбвайки всичките си социални контакти.
Хората със състоянието непрекъснато изпитват цикъл от негативни емоции, като чувстват вина или срам за това, че се чувстват така. Също така е обичайно да се обвиняват, че са мързеливи, когато не могат да намерят енергия, за да направят нещо.
Обичайно е и появата на така наречената пасивна суицидна идея. Това означава, че хората, които я имат, не планират активно да отнемат собствения си живот, но не се чувстват разстроени от мисълта за внезапно умиране (например при автомобилна катастрофа).
