Пубертетът е период, характеризиращ се с придобиване на вторичните сексуални характеристики, ускорен линеен растеж, увеличаване на секрецията на полови хормони, съзряване на половите жлези (тестиси при момчета, яйчници при момичета) и развиване на потенциал за размножаване. Обикновено приключва в рамките на 2 до 5 години. Забавеният пубертет се определя като липса на каквито и да е пубертални признаци на 13-годишна възраст при момичетата и 14-годишна възраст при момчетата.
Забавените знаци на съзряване, разбира се, не са причина за притеснение. Най-често децата просто се развиват по-късно от връстниците си, но в крайна сметка се развиват нормално.
Понякога обаче забавеният пубертет се причинява от хронични медицински проблеми, хормонални нарушения, лъчева терапия или химиотерапия, нарушено хранене или прекомерно натоварване, генетични разстройства, тумори и някои инфекции.
Типичните симптоми включват липса на разширяване на тестисите при момчета и липса на гърди и менструация при момичетата. Диагнозата се основава на резултатите от физикален преглед, различни лабораторни изследвания, рентгенова снимка на костна възраст и, ако е необходимо, хромозомен анализ и магнитно-резонансно изображение. Лечението зависи от причината и може да включва хормонозаместителна терапия.
Началото на половото съзряване (пубертета) става, когато хипоталамусната жлеза започне да отделя химичен сигнал, наречен гонадотропин-освобождаващ хормон. Хипофизната жлеза реагира на този сигнал, като отделя хормони, наречени гонадотропини, които стимулират растежа на половите жлези.
Нарастващите полови жлези секретират половите хормони тестостерон при момчета и естроген при момичетата. Тези хормони причиняват развитието на вторични полови характеристики, включително космите на лицето и мускулната маса при момчетата, гърдите при момичетата, окосмяването и сексуалното желание (либидо) и при двата пола.
Забавеният пубертет е по-характерен при момчетата. Симптом на състоянието е липсата на характерните за пубертета черти и признаци до 15-16-годишна възраст.
Различни разстройства като захарен диабет, възпалителни заболявания на червата, бъбречни заболявания, муковисцидоза и анемия, могат да забавят или предотвратят сексуалното развитие. То може да се забави или да липсва при подрастващите, получаващи лъчева терапия или ракова химиотерапия.
Пубертетът може също да се забави от автоимунни нарушения като тиреоидит на Хашимото, болест на Адисон и някои нарушения, които засягат пряко яйчниците. Тумор, който уврежда хипофизата или хипоталамуса, може да понижи нивата на гонадотропините или да спре производството на хормоните напълно.
При момчетата нарушенията на тестисите като нараняване, например в резултат на предварително усукване на тестис (торзия на тестисите) или инфекция (като паротит), могат да забавят пубертета.
Юношите, особено момичетата, които стават много слаби поради прекомерни упражнения или диета, често имат забавен пубертет, включително липса на менструация (аменорея) при момичетата.
Хромозомни аномалии, като синдром на Търнър при момичета и синдром на Клайнфелтер при момчета, и други генетични нарушения могат да повлияят на производството на полови хормони. Едно от тези генетични нарушения, синдромът на Калман, засяга само производството на гонадотропин (без да засяга производството на други хормони).
Лечението за забавен пубертет зависи от причината му. Когато се дължи на специфично състояние, пубертетът обикновено протича след лечението на разстройството.
Юноша, който естествено закъснява в развитието, не се нуждае от лечение, но ако е силно стресиран от забавено или отсъстващо развитие, някои лекари могат да дадат допълнителни полови хормони, за да започне процесът по-скоро. Лечението е много по-често при момчета.
Ако момчетата не показват признаци на пубертет до 14-годишна възраст, може да им се прилага 4- до 6-месечен курс на инжекции с тестостерон веднъж месечно. При ниски дози тестостеронът започва пубертета, причинява развитието на някои мъжки характеристики (вирилизация) и не пречи на подрастващите да достигнат потенциала си за ръст на възрастни. При момичетата могат да се започнат ниски дози естроген с хапчета.
Генетичните нарушения не могат да бъдат излекувани, но хормоналната терапия може да помогне за развитието на половите характеристики.
