Общото между всички житни култури като жито, ръж, ечемик или овес е това, че всички те съдържат глутен. Глутенът е смес от протеините глиадин и глутенин. За мнозина глутенът обаче е вреден, защото страдат от цьолиакия - или глутенова ентеропатия.
От глутенова непоносимост страдат около 1 % от жителите на Земята.
Това автоимунно заболяване се характеризира с различни имунни реакции срещу самия глутен. Когато човек, който страда от цьолиакия, приеме продукт с глутен, в тънките му черва се развива вилозна интестинална атрофия.
В резултат на тази реакция се развива малабсорбивен синдром. Може да се развият също остеопороза, стерилитет и други заболявания.
Според учените някои хора развиват не точно цьолиакия, а нецьолиакична глутенова непоносимост, която може да се опише като глутенова чувствителност, при която е налице възпалителна реакция, но не се наблюдава вилозна атрофия на тънкото черво.
Цьолиакията се доказва чрез редица изследвания, като за крайната диагноза трябва да е налице и биопсично изследване.
В момента единственото ефективно лечение на цьолиакия е пациентът да премине на безглутенова диета, която да спазва стриктно до края на живота си. След първоначалното преминаване на тази диета се изчакват поне 6 месеца, след което се провеждат повторни изследвания, за да се установи резултатът от провежданото лечение.
Но сега д-р Стивън Милер, който е професор по микробиология и имунология в медицинското училище в Университета Файнеберг в Чикаго работи върху създаването на лечение за онези, които страдат от цьолиакия.
Професорът и неговият екип търсят варианти пациентите им да могат да консумират храни със съдържание на глутен, без това да води до увреждания на интестиналната лигавица.
Идеята на учените е на базата на иновативни биоразградими наночастици да се подпомогне имунната система на болните от цьолиакия, като по този начин тя се стимулира да толерира глутеновите молекули. Те биват модифицирани и скрити от организма на засегнатите.
Ако идеята на учените проработи, това може да даде надежда на много хора с автоимунни заболявания.
Наночастиците могат да бъдат отговорът на много въпроси за хората, които се измъчват от алергии, множествена склероза или астма. От подобно откритие могат да се възползват и онези, които страдат от диабет тип 1.
Пациентите на проф. Милер получават доза от наночастиците CNP-101, разработени от учени, след което в следващите 14 дни приемат глутен. Резултатите от опита са повече от обнадеждаващи, защото показали, че 90 % от приемащите наночастици не развили инфламаторен отговор към глутена.
По подобен начин може да се процедира и при пациенти с диабет, при които чрез инкапсулиране на бета-клетъчен панкреасен протеин в наночастиците да се постигне контрол над нивата на кръвната захар.
За хората, които страдат от множествена склероза, лечението може да се състои в инкапсулиране на миелин в наночастиците.
