Глюкозата е главният източник на енергия за тъканите в тялото и е изключително важен индикатор за състоянието на въглехидратната обмяна в организма. Съдържанието на глюкоза в кръвта е познато още като кръвна захар.
Нивото на глюкозата трябва винаги да бъде в здравословни граници, защото само така тъканите и органите в човешкото тяло могат да функционират нормално.
Характерно за мускулните клетки, черния дроб и мастната тъкан е, че те могат да ползват като доставчик на енергия не само глюкозата, но и други източници, докато други части от тялото като червените кръвни клетки и централната нервната система могат да използват само и единствено глюкозата.
Мозъчните клетки не са в състояние да синтезират глюкоза, нито пък да я складират в някаква резервна форма. Това означава, че за тях е нужно непрекъснато да си я доставят посредством кръвта.
Тази необходимост налага нивата ѝ да бъдат постоянни – нито да се повишават, нито да се понижават рязко. Поддържането на нивата на кръвната захар се осъществява не само от централната нервна система, но и от редица хормони. Основно място сред тези хормони заема инсулинът, който се секретира от панкреаса.
По своята същност непоносимостта към глюкоза представлява предиабетно състояние, асоцииращо се с инсулинова резистентност.
Смята се, че глюкозната непоносимост е болестно състояние, което може да предшества появата на диабет тип 2 редица години преди неговото възникване. Смята се още, че непоносимостта към глюкоза е сериозен рисков фактор за настъпване на преждевременна смърт. Състоянието е познато още като нарушен глюкозен толеранс.
Симптоми при непоносимост към глюкоза
Главният симптом, който се проявява при непоносимост към глюкоза, се изразява в повишаване на нивата на кръвната захар (между 7 и 11 mmol/l). Симптомите, които предшестват развитието на диабета, включват парене в краката, увеличено количество на урината, нощно уриниране, хипергликемия и др.
Възможно е симптомите при непоносимост към глюкозата да се наблюдават и при заболявания като диабет тип 1, диабет тип 2, синдром на поликистозните яйчници, рак на панкреаса, хемохроматоза, гестационен диабет.
Диагностициране на непоносимост към глюкоза
За да докаже със сигурност наличието на непоносимост към глюкоза, трябва да се приложи изследване на кръвната захар, което се провежда сутрин на гладно. Когато стойностите на кръвната захар са около или над горната граница на установените норми, трябва да се направи специален тест за обременяване с глюкоза.
Преди да се вземе кръв на гладно, за да се изследва кръвната захар, 75 г глюкоза на прах трябва да се разтвори в 150 мл на гладно. След това се взема кръвта на гладно и пациентът трябва да изпие глюкозата.
Следва измерване на кръвната захар на 60-та и 120-та минути след изпиването на глюкозата. Този тест е много важен, защото така се прави оценка на способността на панкреаса да отговори по адекватен начин със секретиране на инсулин при натоварването на организма с въглехидрати.
Измерването на глюкозата в кръвта е най-добрият познат на медицината начин, с който да се открие дали даден човек страда от непоносимост към глюкоза.
Лечение на непоносимост към глюкоза
Когато при изследванията се установи непоносимост към глюкоза, лекарят трябва да назначи специални лекарства, целящи контрол върху състоянието. Хората, които са в предиабетна форма, са са по-голям риск от инсулт и сърдечни заболяания, поради което е възможно да се предпишат и лекарства за овладяване на високия холестерол или вече съществуващо високо кръвно налягане.
Според някои специалисти диета с високо съдържание на фибри и ниско съдържание на мазнини може да помогне значително за лечението на предиабет. Смята се, че редовният прием на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни е ключът към по-добро здраве. Умереното физическо натоварване също е много полезно.
Хората, които страдат от наднормено тегло, трябва да отслабнат поне с 10% от общото си тегло, за да намалят риска от развитие на диабет от втори тип.
Подследици от непоносимост към глюкоза
Навременното диагностициране и правилното лечение на предиабетното състояние е изключително важно в борбата с коварното заболяване. Ако проблемът не се овладее навреме, нарушеният толеранс към глюкозата може да доведе до диабет рано или късно. Веднъж появил се, диабетът е хроничен и социално значим проблем, нарушаващ качеството на живот.
Познати са три вида диабет – диабет тип 1, диабет тип 2 и гестационен диабет. При диабет тип 1 се наблюдава частична или пълна липса на инсулин, поради което е познат и като инсулинозависим диабет. Диабет тип 1 се развива предимно в детска или младежка възраст.
Диабет тип 2 е познат още като старчески тип диабет, защото се появява при по-възрастни хора. В последните години обаче, поради масовото затлъстяване на населението и сериозна консумация на захар, той се открива при все по-млади хора.
Гестационният диабет е диабет, развиващ се около третия триместър от бременността. Той отшумява веднага след раждането, но все пак, бременните, които са го развили, са с по-висок риск от развитие на диабет тип 2 в следващите години.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
