Полимиозитът е системно автоимунно заболяване, възпалителна лезия на мускулната тъкан, главно набраздена мускулатура на крайниците, с формиране на болка, прогресираща слабост и атрофия на засегнатите мускули. При това заболяване освен мускулите на ръцете и краката, се възпаляват храносмилателната система, сърцето, белите дробове и ставите също са засегнати.
Полиомиозитът може да се появи на всяка възраст, включително в детска възраст (до 15 години) и при възрастни хора след 60 години. Полимиозитът се счита главно за женско заболяване, от 10 случая 7 се падат на нежния пол.
При полимиозит е важно навреме да получите квалифицирана помощ от ревматолог. Усложненията от полимиозита, като чревен васкулит, аспирационна пневмония и дихателна недостатъчност, могат да бъдат фатални.
Причини за полимиозит
В момента причините за полимиозита се изучават интензивно от лекари и учени. Има предположение, че една от причините за полимиозита са вируси (цитомегаловирус, вирус Коксаки). Оказва се, че клетките на мускулната тъкан и отделните групи вируси имат антигенни сходства.
Наскоро бяха открити маркери в кръвта на пациенти с полимиозит, което показва наличието на наследствена предразположеност към този вид заболяване. Възможно е децата да наследяват полимиозита от болните си родители.
Външни фактори, провокиращи заболяването:
- хипотермия на тялото;
- прекомерно излагане на слънце;
- ефектът на хроничните инфекции;
- травма;
- лекарствена алергия (лекарствен дерматит, токсикодермия, уртикария, синдром на Стивънс-Джонсън).
Видове и форми на полимиозит
Клиничната ревматология разграничава 5 вида полимиозит:
Първичният (идиопатичен) полимиозит се проявява чрез възпаление на мускулите на проксималните крайници (т.е. части от крайниците, по-малко отдалечени от тялото), както и увреждане на хранопровода. Понякога тук може да се добави болка в ставите.
Първичният дерматомиозит е полимиозит в комбинация с кожна патология. Например, на лицето и ставите могат да се появят еритематозни петна. Може да се появи стоматит, конюнктивит и фарингит.
Полимиозит при рак. По-чести при пациенти на възраст над 40 години. Заболяването може да възникне на фона на ракови процеси в белите дробове, стомаха, млечните жлези, простатата, червата, яйчниците.
Детски полимиозит, обикновено комбиниран с кожни прояви. Характеризира се с мускулна атрофия, възпаление на белите дробове и кръвоносните съдове на стомашно-чревния тракт.
Полимиозит в комбинация с автоимунни заболявания, например ревматоиден полимиозит, както и полимиозит, комбиниран със системен лупус еритематозус, Синдром на Сьогрен, склеродермия.
По естеството на курса на протичане могат да се разграничат следните форми на полимиозит:
Остра форма. Човек веднага има нарушение на преглъщането, нарушава се произношението, атрофия на мускулите, белите дробове и сърцето. При несвоевременно лечение може да настъпи смърт.
Субакутна форма. Възпалението на органите не е толкова обширно и мускулната атрофия не се проявява толкова бързо.
Хронична форма. При хроничен полимиозит възниква възпаление на отделните мускули, болестта се развива доста бавно. Следователно, ако лечението започне навреме, пациентът не губи работоспособност.
Симптоми на полимиозит
- полимиозитът може да започне с болка в мускулите на раменете и бедрата, след това се появява възпаление на белите дробове, сърцето и увреждане на стомашно-чревния тракт. В някои случаи се присъединяват болки в ставите;
- човек развива мускулни болки, мускулна слабост, подуване. След известно време може да възникне мускулна атрофия;
- ако мускулите на ларинкса и хранопровода започнат да се възпалят, тогава на човек става трудно да преглъща и да говори;
- при полимиозит двигателната активност намалява. На пациентът му е трудно да обърне глава, да стане от леглото, да държи лъжица в ръката си;
- появяват се подуване и болка в ставите. Най-засегнати са ставите на ръката и китката, ставите на глезена и коляното по-малко;
- вътрешните органи започват да се възпаляват, развиват се пневмония, сърдечна недостатъчност, чревна непроходимост.
Диагностика на полимиозит
При първите признаци на заболяването е необходимо спешно да се консултирате с ревматолог. Тъй като полимиозитът е системно заболяване, лекуващият лекар може да ви изпрати за консултация с кардиолог, пулмолог, гастроентеролог и други специалисти.
Необходими са следните тестове:
- клиничен кръвен тест (при пациенти с полимиозит може да се наблюдава левкоцитоза и увеличаване на СУЕ);
- биохимичен анализ на кръвта (възможно е повишаване нивото на мускулните ензими: могат да бъдат открити ALT, AST, CPK, алдолази, антинуклеарни антитела);
- електромиографията може да покаже повишаване на възбудимостта на мускулите;
- мускулната биопсия най-често се извършва от бицепсите на рамото (при полимиозит има кухини в мускулите, некроза на мускулни влакна, инфилтрация на мускулна тъкан и кръвоносни съдове).
- за да се провери състоянието на вътрешните органи, ще е необходимо да се проведе ЕКГ, гастроскопия, ултразвук на сърцето и вътрешните органи, рентген на белите дробове.
Лечение на полимиозит
Лечението на полимиозит се състои в спиране на възпалителната реакция и поддържане на ремисия на заболяването. Основното лечение е с глюкокортикоиди.
Ако няма подобрение в състоянието на пациента, тогава му се предписват имуносупресори. Това включва интрамускулно или перорално приложение на метротрексат. Въпреки това, лекарството може да бъде противопоказано в случай на нарушена функция на черния дроб и бъбреците и нарушена коагулация на кръвта. Възможно е да се използват и други: азатиоприн, циклоспорин, циклофосфамид.
При полимиозит в комбинация с васкулит се предписва екстракорпорално лечение с плазмафереза и лимфоцитофереза.
Не забравяйте, че с правилното и навременно лечение на полимиозит е възможно да се постигне дългосрочна ремисия на заболяването.
Превенция на полимиозит
Засега не е разработена специфична профилактика на полимиозит. За да се предотврати прогресията на заболяването, пациентите с това заболяване се нуждаят от постоянно проследяване, поддържаща терапия с кортикостероиди, рехабилитация на огнища на хронична инфекция и намаляване на алергизацията на организма.
