Хроничният хепатит е възпалително дистрофично заболяване на черния дроб, продължителността на което е повече от шест месеца. В 50% от случаите острият вирусен хепатит при неподходяща терапия се превръща в хроничен хепатит (главно хепатит С). Причината за хроничния хепатит може да бъде и продължителен ефект на токсични вещества върху организма (алкохол, соли на тежки метали, бензен и др.).
До развитието на хроничен хепатит може да доведат продължителната употреба на лекарства (седативи, тетрациклинови антибиотици, антихипертензивни средства, цитотоксични лекарства, противотуберкулезни лекарства). В допълнение, хроничният хепатит може да бъде свързан с метаболитни нарушения, автоимунни процеси.
Развитието на хроничен вирусен хепатит е продължение на острия период на заболяването. Но не винаги острата форма на заболяването става хронична. Навременното лечение на остър хепатит може да намали риска от хроничност. При възрастни острият вирусен хепатит В става хроничен в 10% от случаите, в случай на хепатит С тази цифра е много по-висока - около 80%, въпреки че правилната терапия може да намали тази цифра до 50%.
Автоимунният хепатит се характеризира с по-обширен възпалителен процес, наличие на хипер-g-глобулинемия и тъканни автоантитела, които в повечето случаи реагират на имуносупресивна терапия. Генетичното предразположение се счита за основен фактор в патогенезата на автоимунен хепатит. За осъществяването на процеса са необходими задействащи агенти - вируси, лекарства и други фактори на околната среда.
Видове хроничен хепатит
По етиология и патогенеза се разграничават следните форми на хроничен хепатит:
- хроничен вирусен хепатит В;
- хроничен вирусен хепатит С;
- хроничен вирусен хепатит D;
- автоимунен хепатит;
- лекарствен хепатит;
- криптогенен хроничен хепатит.
Симптоми при хроничен хепатит
Черният дроб е увеличен при палпация, усеща се тъпа болка. Поради натрупването в кръвта и тъканите на жлъчни киселини се появява брадикардия, могат да се появят симптоми като потиснато психическо състояние, раздразнителност и безсъние. Характеризира се с намаляване на апетита, гадене, оригване, метеоризъм, непоносимост към мазни храни, алкохол, нестабилни изпражнения, повишена умора, намалена работоспособност. Кожата и склерата на очите придобиват жълтеникав оттенък (жълтеница).
Чернодробните признаци включват разширени капиляри под формата на звезди по бузите, гърба, зачервяване на вътрешните повърхности на ръцете (чернодробни длани). Далакът може да се увеличи. Нарушава се коагулацията на кръвта, което се проявява чрез кървене от носа, лесни натъртвания и посинявания. Възможни са болки в ставите.
Обострянето на хроничния хепатит се развива на първо място при нарушения в храненето, тежки физически натоварвания, прекомерна употреба на алкохол, стрес. Ремисия (подобряване на общото състояние) възниква след активно лечение и изключване на провокиращи фактори. Пациентът не изпитва много дискомфорт. В зависимост от спазването му на правилата за безопасност периодът на ремисия може да бъде дълъг (до няколко години).
Болестта в острата фаза може да се прояви с висока температура, умора, гадене, повръщане, болки в корема, тъмен цвят на урината, светло оцветени екскременти, жълтеница.
Автоимунният хепатит се характеризира с широк спектър от клинични прояви - от асимптомни до тежки, понякога с наличието или отсъствието на извънчернодробни признаци. При първоначалния преглед клиничните признаци на цироза се откриват при 25% от пациентите.
Екстрахепатални прояви на автоимунен хепатит - треска, кожен васкулит, артралгия и артрит, миалгия, полимиозит, лимфаденопатия, плеврит, перикардит, миокардит, тиреоидит на Хашимото, гломерулонефрит, улцерозен колит, захарен диабет и други хемолити.
Диагностика на хроничен хепатит
За диагностиката на хроничния хепатит се използват следните методи:
- биохимичен кръвен тест: характеризира се с повишаване на билирубина, чернодробните ензими;
- ултразвуково изследване на черния дроб: признаци на възпаление;
- за по-точна диагноза се извършва чернодробна биопсия, която дава възможност да се оцени тежестта на възпалението, да се определи наличието на фиброза или цироза, а понякога и да се определи причината за хепатит;
- серологичен кръвен тест: откриване на антитела срещу хепатит В и С;
- вирусологични изследвания: идентификация на съответния вирус;
- имунологични изследвания: откриване на антитела към компонентите на чернодробните клетки.
Основни принципи за лечение на хроничен хепатит
На първо място, трябва да знаете със сигурност, че само лекар може да постави диагноза хроничен хепатит. И се отнасяйте към тази новина без паника, но с цялата сериозност. При адекватна терапия и последователно изпълнение на препоръките на специалист може да се постигне стабилна ремисия.
На първо място, за лечението на хроничен хепатит на черния дроб е необходимо да се спазват правилата за поведение, предписани от лекаря. Основното е да се гарантира спокойствие, препоръчва се почивка на легло. Това се налага поради факта, че при стриктно спазване на почивката в леглото, метаболитните процеси в черния дроб се подобряват, чернодробните клетки се възстановяват по-бързо.
Един от основните принципи за лечение на хроничен хепатит е диетата. Храната трябва да е богата на протеини, въглехидрати и витамини, да ограничава мазнините и изобщо да изключва някои. Храненето трябва да бъде на често, частично, на малки порции. Разбира се, алкохолът е строго забранен!
Лекарствената терапия трябва да бъде съгласувана с лекуващия лекар. При тежък хроничен хепатит пациентът обикновено се хоспитализира в специализираното отделение на болницата, където му се предписва комбинирано лечение.
Принципите на лечение на хроничен вирусен хепатит се основават на използването на специални антивирусни лекарства, които могат да инхибират възпроизводството на вирусни частици. Могат да се използват и лекарства, които стимулират и подпомагат функционирането на имунната система. Хепатопротекторите се използват като помощен допълнителен компонент при лечението на тези заболявания.
Вирусът на хепатит има склонност да мутира и да стане резистентен към действието на определени лекарства. Тогава се използва едновременното приложение на няколко лекарства - комбинирана терапия. Нейната нужда и схема се оценява и избира от лекар.
Автоимунният хепатит се лекува с имуносупресивна терапия.
Превенция на хроничен хепатит
Превенцията на хроничния хепатит се състои в предотвратяване на остър вирусен хепатит, навременно лечение на остър хепатит от всякаква етиология, борба с злоупотребата с алкохол, ограничаване на приеманото количество лекарства до необходимия минимум и предпазливост при контакт с хепатотоксични вещества.
За да се предотврати хроничен хепатит, трябва да се организира работния ден, умерената физическа активност трябва да се редува с периоди на почивка, строго забранено е да се работи с пестициди (хербициди, пестициди, агресивни технически течности). Два пъти годишно пациентите с хроничен хепатит трябва да преминат превантивни прегледи, да направят тестове на кръв и урина.
За профилактиката на хроничния хепатит много важно условие е навременното посещение при лекар за заболявания на различни органи и системи и тяхното пълно лечение.
Ваксината срещу хепатит В осигурява 98–100% защита, докато за хепатит С все още нчма ваксина.
