Стесняването на бронхите представлява стеноза на дихтелните пътища в резултат на морфологични промени в стената им или поради външно компресиране. Типична симптоматика за това състояние е задух, кашлица, стридорозно дишане, цианоза, включване на помощни мускули в акта на дишане.
Диагностиката включва в себе си редица изследвания, с които може да се потвърди патологията: рентген, томография, бронхография, трахеобронхоскопия, спирометрия. Лечението на стесняването може да е, както ендоскопско, така и хирургично. Само лекарят може да прецени, за какво състояние става на въпрос, както и какви лекарски намеси се налагат в конкретния случай.
Причини и симптоматика за стесняването на бронхите:
- травми на дихателните пътища;
- инфекциозни възпаления;
- компресия отвън;
- вродени аномалии;
- болести на съединителната тъкан.
Симптомите могат да са различни, а именно в зависимост от степента на патологията. Различават се три стадия:
- 1 степен - просветът намалява с 1/3 от диаметъра;
- 2 степен - намалява с 2/3 от диаметъра;
- 3 степен - просветът намалява с повече от 2/3 от диаметъра.
Тежестта на протичането на състоянието се обуславя от редица фактори: степента на стенозата, каква е етиологията, както и дали са задействани компенсаторните механизми на организма. Обикновено клиничната симптоматика възниква при стесняване на бронхите над 50% и повече. Във всеки един случай се наблюдават проблеми с дихателните функции, хиповентилация или емфизем, развитието на възпалителни промени (трахеит, бронхит) под мястото на стесняване.
Един от най-характерните симптоми на бронхиалната стеноза е трудното и шумно издишване (експираторен стридор). В случай, че се наблюдават сериозни респираторни нарушения в лумена, тогава пациентът заема принудително положение с наклонена глава напред. В този случаи се включват спомагателните мускули в дишането, наблюдава се задух и цианоза.
Вроденото стесняване на бронхите се усеща веднага след раждането или в първите дни от живота. При хранене на деца със стеноза се отбелязва задавяне, често има пристъпна кашлица, атаки на цианоза или задушаване. В бъдеще се наблюдава изоставане във физическото развитие. В много тежки случаи смъртта на детето може да настъпи през първата година от живота поради развилата се пневмония или асфиксия.
Клиниката на състоянието се характеризира и със синкоп, а именно вследствие на пристъпната кашлица. В началото се появява лаеща кашлица, която може да бъде провокирана от промяна на стойката (накланяне, завъртане, смях, крещене, напрежение и други действия). В разгара на пристъпната кашлица се появява задушаване, виене на свят, апнея и загуба на съзнание. Продължителността на синкопа може да варира от 1 до 5 минути.
Респираторното възстановяване става през стридорния стадий. След атаката се отбелязва изхвърлянето на вискозни храчки и двигателна възбуда. Стесняването на бронхите може да е придружено също така от обикновена и болезнена кашлица, което често може погрешно да бъде прието за признак на бронхиалната астма. По време на периодите на обостряне на възпалителния процес се отбелязват влошаване на общото състояние, повишаване на температурата, кашлица с гнойни храчки и появата на стридорозно дишане.
Прогноза и профилактика при стесняване на бронхите
В резултат на хирургичната намеса могат да се постигнат задоволителни резултати при стесняване на бронхите. Смъртността при тази патология е минимална и може да се случи само при много тежки състояния, както и при липса на лечение. Възможно е да се използват и консервативни методи преди да се предприеме оперативна намеса, ако болният има тежки съпътстващи заболявания.
Липсата на лечение може да доведе до развитието на пълна обструкция на лумена на трахеобронхиалното дърво и да настъпи последващо задушаване. Профилактиката на стесняването на бронхите включва предпазване от травми в тази област, а също така редовните прегледи и навременното лечение на неспецифичните и специфични процеси, които могат да доведат до стеноза на бронхите.
