Кортикостероидите са медикаменти, синтетични аналози на вид хормони, произвеждани от надбъбречната кора. Те намират приложение в различни области на медицината, благодарение на тяхното противовъзпалително, антиалергично и имуносупресивно действие.
Използват се за лечение на заболявания на съединителната тъкан, алергични състояния, хемолитична анемия, остра левкемия, кожни заболявания, чернодробни заболявания, автоимунни заболявания, очни, възпалителни и алергични заболявания.
Механизмът им на действие е комплексен. Така например те ограничават кръвоснабдяването на засегнатата зона, контролират пролиферацията на клетките, участващи в имунния отговор, както и сигнализацията между тях чрез биологично активни вещества. Това ги прави удачно средство на избор при остри възпалителни процеси, остри алергични реакции, както и състояния на шок.
Когато дозите на кортикостероидите са малки – до 7.5 мг преднизон или по-малки, рискът от странични ефекти е минимален. Средните дози от 7.5 до 20 мг дневно в продължение на 1 месец са свързани с умерен риск, а при дневни дози от 20 до 60 мг рискът вече е значителен и трябва да се предписват само когато е абсолютно необходимо.
Някои болни проявяват по-голяма склонност към странични ефекти дори при приемането на малки дози кортикостероиди. Възрастните са предразположени повече към неприятни ефекти в сравнение с млади пациенти. При приемането на големи дози може да възникне привикване, защото надбъбречните жлези започват да произвеждат недостатъчно количество кортизол.
Едни от най-честите странични ефекти са свързани с промяна в метаболизма на индивидите. Нарушава се липидната обмяна, като настъпва преразпределение на мастната тъкан - тя се концентрира в областта на корема, лицето и около вътрешните органи.
Като всяко лекарство от този тип, кортикостероидите се делят на различни групи. Минералкортикостероидите контролират водно-електролитния баланс в организма, като задържат вода, натриев хлорид и карбонати, и увеличават излъчването на калий и фосфор през бъбреците.
Глюкокортикоидите, влизайки в сложно взаимодействие с хипофизата и задстомашната жлеза, повлияват върху въглехидратната обмяна, като стимулират образуването на гликоген в черния дроб и мускулите, намаляват чувствителността към инсулин и забавят изразходването на гликогенните запаси при гладуване.
