Заболявания на сливиците

Сливиците, наричани още тонзили, представляват лимфна тъкан, която е струпана в определено място в гълтача. Най-добре оформени са двете сливици на небцето и третата сливица (назофарингеалната), както и езичната сливицата, намираща се в самия корен на езика.

Функции на сливиците

Сливиците са важни за тялото, защото имат имунологични функции. Никак не е случайно разположението им в самото начало на дихателният и храносмилателния път, където е и първият контакт на организма с външни дразнителни – в повечето случаи бактерии и вируси. Сливиците отключват процесите на имунна защите, за да предпазят тялото.

Тъй като е важно да се осъществи по-продължителен контакт между въшните вредни частици и имуниите защитни клетки, по повърхността на третата сливица са разположени няколко дълбоки бразди, а по небните тонзили има нагънати каналчета, чиито отвори могат да се видят по повърхността. В тези дупчици много често се задържат излющени клетки по лигавицата и остатъци от храна, които обаче може да се сбъркат с гнойни клетки, без да са такива.

Тонзилите играят най-важна роля до навършване на 7-годишна възраст, когато се изгражда имунитетът на човек. В този период те са с повишена активност, като така се обяснява и по-големият им размер. Третата сливица е най-голяма до 3-4-годишна възраст на детото, след като намалява и изчезва около пубертета.

В следващите редове ще разгледаме най-често срещаните заболявания на сливиците, техните симптоми и начини на лечение.

Тонзилит

Тонзилитът представлява остро възпаление на сливиците. Главните причини за развитие на тонзилит са инфекциозни агенти – бактериални или вирусни. Много по-тежко протича бактериалният тонилит. Към вирусните агенти, които могат да предизвикат тонзилит, са парагрипен вирус, синцитиален вирус, аденовируси и ддр. В зависимост от начина на протичане, тонзилитът бива остър и хроничен.

Острият тонзилит протича в две форми – осгър фоликуларен тонзилит и катарален тонзилит. При катаралният тонзилит повърхността на сливиците е силно зачервена, а те са с уголемени размери. Има болки в гърлото, в някои случаи се усеща и неприятно драскане.

При острия фоликуларен тонзилит сливиците са запълнени с гной и мъртви епителни клетки. В самата повърхност на тонзилите има гнойни налепи.

Вторият вид тонзилит е хроничен. Обикновено се получава в резултат от преболедуване на остър тонзилит. Сливиците вече са увеличени постоянно, гърлото е червено, налице е и тежка суха кашлица. Постептенно сливиците намаляват размерите си, но това е резултат от атрофия на функционалата тъкан, която бива заместена със съединителна тъкан.

Симптомите при тонзилита се изразяват в болки в гърлото, обложен език, висока температура, зачервяване на гърлото, гнойни налепи, ускорен пулс, главоболие. Болният човек е отпаднал, има лош дъх, възможно е да се появи и лек кожен обрив. В някои случаи се получават тежки усложения, най-опасното сред които е отокът на ларинкса. Това е опасно състояние, изискващо спешна лекарска помощ, защото застрашава живота. Други възможни усложнения са абсцес, възпаление на средното ухо и остър ревматизъм.

Лечението на острата форма се лекува чрез прием на топъл чай, витамини, таблетки за смучене и спрейове с локален анестетик. С цел облекчаване на болките с тавите и високата температура се приемат аспирин, аналгин, парацетамол и други. Ако има гной по сливиците, лекарят предписва медикаменти. В случай, че състоянието се е влошило и възпалението на сливиците е хронично, мож да се наложи отстраняването им – тонзилектомия. Процедурата обаче крие рискове, защото се смята че повишава риска от астма и бронхит.

Ангина

Ангината представлява остро инфекциозно заболяване на тонзилите, което протича с увеличаване на лимфните възли. Съществуват 3 вида ангина – остра, подостра и хронична. Острата може да е вирусна или бактериална; подострата продължава между 3 седмици и 3 месеца; хроничната ангина винаги е с бактериален произход и може да продължи години.

Съществува и друга класификация, според която ангината бива: катарална, гнойна, херпангина, микотична ангина, ангина на Плаут-Венсан. Катаралната ангина е сред най-леките форми на ангина, която се причинява от вирусна инфекция. Протича с висока температура, налепи и зачервено гърло.

При гнойната ангина се наблюдават същите изменения като при катаралната, но по сливиците има и гной. При херпангината има не само уголемяване на тонзилите и зачервяване, но и мехурчета. Микотичната ангина е причинена от гъбички (най-често Кандида). При тази форма има болки и налепи, но без висока температура. Общото здравословно състояние не е влошено.

Основно всички видове ангина притичат с главоболие, лош дъх, затруднено преглъщане, болка и сухота в гърлото. Понякога се наблюдават симптоми като отпадналост, болки в ставите и мускулите, липса на апетит, отслабване, втрисане, повръщане и повишаване на температурата.

Диагностицирането на ангината се прави след оглед на сливиците, назначават се и лабораторни изследвания, които показват намаляване на хемоглобина, високо СУЕ, повишени левкоцити. Много ценно изслвване е микробиологичното изследване на гърлен секрет.

Лечението на вирусните ангини се извършва с прилагане на локални антисептици – гаргари, смучене на таблетки. Бактериалните ангини се лекуват с антибиотици. Специално стрептококовата ангина изисква лечение с антибиотик от групата на пеницилина.

Храната на болните от ангина трябва да е кашаво-течна, много е важно да се приема достатъчно количество течности. Обикновено болният няма апетит, затова е хубаво да се наблегне на вода, чай, плодови нектари и сокове.

Рак на сливиците

Ракът на сливиците представлява злокачествено новообразувание на тонзилите и засяга най-често небцовите сливици. Рисковите фактори за отключване на злокачествено заболяване на сливиците са мъжки пол, тютюнопушене, възраст над 50 години, бедна на плодове и зеленчуци диета, системна злоупотреба с алкохол, инфекция с човешки папилома вирус (най-вече вирусни щамове 16 и 18), компроментирана имунна система, прием на кортикостероиди.

Симптомите при този вид рак са болка в ушите, затруднения в дишането и приема на храна и течности, кървене от устата, уголяване на едната сливица, болка в задната част на гърлото, трудно отваряне на устата, загуба на тегло, проблеми с говора, лош дъх, променен вкус.

Лечението на злокачественото образуване на сливиците се извършва чрез лъчева терапия, химиотерапия, хирургично отстраняване.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!