Едрата шарка, позната като вариола, представлява остро инфекциозно заболяване, което е породено от вируса на вариола, принадлежащ към род Orthopoxvirus. В английската литература едрата шарка първоначално е споменавана като шарка и червена чума. Предполага се, че възниква 10 000 години пр.н.е.
За най-ранното доказателство за заразяване с вариола се приема специфичният обрив по мумифицираното тяло на египетския фараон Рамзес V. Вариолата е била изключително страшна болест, тъй като е взимала приблизително 400 000 жертви годишно в Европа през последните години на 18 век.
До 60% от всички заразени с вариола и над 80% от заразените деца умират от вариола. Според данните между 300 и 500 млн. души са загинали през 20 век. В наши дни по данни на Световната здравна организация през 1967 година 15 млн. души се заразяват с вариола и още същата година 2 млн. от тях умират. Оттогава не е съобщавано за избухване на епидемия в световен мащаб.
Щамове от изключително опасния вирус се пазят в лаборатории на Световната здравна организация за изследователски цели. През 1972 година е преустановена рутинната ваксинация срещу едрата шарка, а през 1989 година заболяването е обявано за ликвидирана в резултат на световна прогама за ваксинация.
Едрата шарка е причинена от вируса на вариолата, който представлява двойно-верижен ДНК-вирус, размоножаващ се в клетката-гостоприемник. Той причинява образуването на специфични клетъчни включвания, познати като телца на Гуарниери.
Два са основните вирусни типа – вариола майор и вариола минор. Те се различават по ниватата на смъртности, които причиняват, като вариола майор е значитлено по-смъртоносна. Именно вариола минор е преобладаващият ендемичен щам. В резултат от инфектирането с вариола минор се развиват различни усложнения.
При преболедували пациенти слепотата е сред най-често срещаното последствие заедно с тежки и деформиращи белези, предимно по лицето и крайниците.
Вариола минор е ендемична болест, която е била разпространена в някои части на Европа, Южна Америка, Северна Америка и голяма част от Африка. Тя е по-леката форма на болестта, с по-висока преживяемост.
Вариола майор има 4 подтипа – модифициран тип едра шарка, обикновен тип едра шарка, хеморагичен тип (рядка и изключително смъртоносна), плосък тип.
Симптоми при вариола
Подобно на другите видове шарка, така и вариолата има инкубационен период, който трае около 10-15 дни. Проявата на вируса на вариолата започва с втрисане, гадене, повръщане, обща отпадналост и мускулни болки.
Температурата рязко се повишава, като след няколко дни започва да спада. Тогава се появява обрив по лицето, който постепенно се появява и по крайниците, след което по корема, гърба и накрая обхваща цялото тяло.
Първоначално пъпките са пълни с бистра течност, но след няколко дни се напълват с гной. Постепенно хлътват и кожата около тях се зачервява. Заедно с това отново се повишава температурата.
Подобряването на състоянието на болния започва със увяхването на пъпките, което се получава след 9-11 дни от началото на симптомите. Постепенно увяхват мехурите и се превръщат в корички, които постепенно падат. На тяхно място обаче остават белези. Преболедувалите от вариола придобиват доживотен имунитет.
Заразяване с рубеола
Тъй като вариолата е много устойчив вирус, тя представлява едно от най-заразните заболявания, които човечеството познава. Вирусът попада в тялото през горните дихателни пътища, конюнктивите или места, където кожата е наранена. Заразата се предава по три основни начина:
Контактно-битов – вещите и предметите, до които болния се е докосвал, предават заразата;
Въздушно прахов – по-едрите капки телесни течности, които са изхвърлени от организма на болния, попадайки върху пода и образухвайки прах, са заразни;
Въздушно-капков – заразата се предават чрез говор, кихане и кашляне.
Диагностициране на вариола
В миналото диагнозата вариола се е поставяла на база характерния обрив на шарката, както и тежките симптоми на болния. Информацията за контакт с болни хора или наличието на епидемия в района също е ценна.
Лечение на вариола
Не съществува лечение, което да може да спре или да ограничи вариолата. Прилагало се е подкрепящо лечение, чиято цел е била да облекчи симптомите и да се поддържа болния. Както вече стана ясно заболяването често е причинявало смърт. Преболедувалите са изработвали траен имунитет, но често са оставали слепи и с тежки белези.
През далечната 1796 година Едуард Дженър открива и разработва ефективна ваксина срещу вариола. Първочално ваксината се разпространява в Англия, а към края на 18 век ваксинацията постепенно става задължителна в цял свят. Именно благодарение на ваксината вариолата е заличена от лицето на Земята в края на 20 век.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
