Лекарите нямат един специфичен тест за диагностициране на астма при деца или възрастни.
Недостиг на въздух, хриптене, кашлица и стягане в гърдите могат да бъдат объркани с други респираторни заболявания и в резултат на това астмата може да не се лекува. Симптомите на астма могат също да се припокриват с други заболявания.
Друг проблем при диагностицирането на астмата е, че симптомите може да не присъстват в момента на поставянето на диагнозата. Признаците на астма могат да не се появят в продължение на седмици, а понякога и месеци, което прави диагнозата истинско предизвикателство.
Основният проблем с недиагностицирана или неправилно диагностицирана астма е, че състоянието остава нелекувано, което означава, че може да се влоши с времето. Тежък астматичен пристъп понякога може да доведе до смърт.
Недиагностицираната и нелекувана астма може също да доведе до повишен риск от белези на белия дроб и трайно увреждане.
При децата рисковете от липса на грижи за заболяването носят сериозен риск. На първо време дълго пренебрегваната асма може да попречи на белите дробове да се развият правилно и да нараснат, което води до трудно дишане и бързо изморяване. Заболяването предразполага по-младите и към затлъстяване.
Нелекуваната асма при възрастните носи риск от сърдечни заболявания, удари и дори депресия.
Тежестта на симптомите може да варира от човек на човек, но ранните включват кашлица, която често е по-лоша през нощта или рано сутрин; хрипове, които представляват свирещи или пискливи звуци, когато дишате; усещане за тежест в гърдите; недостиг на въздух; безсъние, защото кашлицата през нощта затруднява съня.
Симптомите могат да станат по-тежки във времето, ако не бъдат открити и лекувани на ранен етап. Най-добрият начин за диагностициране на астма е като се вземе фамилна анамнеза и се проведе тест за белодробна функция и физически преглед.
