Варицелата, позната още като лещенка, представлява заразно остро протичащо заболяване, което се причинява от вирус. Варицелата е силно заразно заболяване, характериза се със специфичен обрив. Този вид шарка е сред най-честите инфекциозни заболявания на децата в развитите страни.
Варицелата е причинена от вируса варицела-зостер, принадлежащ към семейството на херпесните вируси. Същият този вирус принадлежи към семейството на херпесните вируси, той причинява и херпес зостер. Характерно за вируса на варицела-зостер е, че той е неустойчив на условията на околната среда.
Заразяване с варицела
Вирусът на варицела се предава от болен на здрав човек предимно по въздушно-капков път – малки частици, носещи вируса, се отделят от гърлото и носа на болния. В по-редки случаи се получава заразяване с при контакт с болния или с предмети, които за замърсени със секрет от болния.
Възможно е да се наблюдава и т.нар. вертикален механизъм на заразяване – болна майка заразява новороденото. Варицелата е силна заразна болест – до 80% от контактувалите с вируса ѝ се заразяват.
Симптоми при варицела
Инкубационният период представлява интервал между контакта с вируса до проявата на първите симптоми на заболяването. Инкубационният период при варицелата е между 11-23 дни, най-често около 2 седмици.
Вирусът на варицелата се отделя в секрета от носоглътката, както и в течността на мехурчетата на обрива, което прави болният човек заразен за другите хора в период от 5 дни преди появата на първите обриви. Най-често щом обривът се покрие с корички, болният спира да е заразен за другите.
В по-голямата част от случаите варицелата протича много по-леко при децата, но за сметка на това при възрастните протича тежко. Хората със слаба имунна система също преживяват тежко този вид шарка. В някои случаи варицелата може да протече и без наличие на обрив.
Ранните симптоми на шарката са нехарактерни – повишаване на температурата, усещане за слабост, загуба на апетит, отпадналост (траещи 2-3 дни). Наблюдава се леко възпаление на горните дихателни пътища и обрив. Първоначалните симптоми се срещат предимно при по-възрастните хора.
На фона на появата на първоначалните симптоми се проявява характерният обрив за варицелата – първо се забелязват надигнати червени петна, които постепенно преминават към мехурчета, пълни с бистра течност. След това мехурите потъмняват, пукват се и причиняват малки язви. От центъра на язвите към периферията се образува коричка, но на нейното място не остава траен белег. Описаната еволюция трае до 2 седмици.
Характерно за кожния обрив е, че е силно сърбящ. Мехурите са разположени по закритите части на тялото – скалп, подмишници, стомах. Те могат дори да се появят и по половите органи и вътрешната част на устата.
Обривът не поразява ходилата и дланите. Понякога броят на обривите варира от няколко до 100-300. При една част от болните преди основния обриви се появява предшестващ обрив от червени петънца и пъпки, които са в слабинните гънки. Обривът изчезва за няколко часа.
Общото здравословно състояние на болния е засегнато леко – неразположение и леко повишена температура.
Диагностициране на варицела
Поставянето на диагнозата варицела се извършва на база на оплакванията на пациента и клиничната картина. Лекарят разпитва пациента за начина на поява на симптомите, контакт със заразно болни, болни деца в детската градина или училището, провеждани имунизации в миналото, белези на възпаление на горните дихателни пътища, състояние на черния дроб и периферните лимфни възли.
С цел потвърждение на диагнозата лекарят назначава извършването на допълнителни изследвания. Най-често срещаните са пълна кръвна картина, измерване на скоростта на утаяване на еритроцитите, изследване на урина. Съществуват вирусологични изследвания – течното съдържимо на обривчетата се изолира и се проучва, но този подход не се използва в практиката.
Лечение на варицела
Лечението на шарката изисква прилагането на коплексни подходи. Предприемат се карантиранни мерки, за да се изолира болният от околните, необходимо е да се облекчат симптомите на болестта, както и да се атакува самият вирус.
Лечението се извършва в домашни условия. За понижаване на високата температура се прилагат нестероидни противовъзпалителни средства. При деца трябва да се избягва приемът на аспирин, заради опасността от опасното заболяване синдром на Рей. С цел предпазване от обезводняването, се приемат голямо количество течности.
За да се облекчи сърбежът от обрива, могат да се правят хладни компреси. Децата трябва да са с късо отрязани нокти, за да не се разчесват. При поява на мехури в устната кухина се избягва консумацията на пикантни, кисели и горещи храни.
Когато заболяването протича по-тежко се прилага етиологично лечение със специфични препарати, които се назначават от лекар.
Усложения при варицела
В по-голяма част от случаите варицелата протича сравнително леко и се излекува от самосебе си до 14 дни. При новородени, чиито майки не са прекарвали шарката, при болни от СПИН и такива, които са имунопотискащо лечение, варицелата може да протече за по-дълъг период от време и в по-тежка степен.
Най-често срещаното усложение е вторичното бактериално инфектиране на мехурите, в резултат на разчесването им. Понякога се развиват неприятни подкожни абсцеси. След подобно инфектиране е възможно да останат белези.
В редки случаи се наблюдават усложнения, засягащи белите дробове, централната нервна система, артрит, нефрит, възпаление на слоевете на сърдечния мускул.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
