Истерия

Истерията е вид невроза, който се изразява соматично. Истеричните пристъпи, характерни за истерията, протичат под формата на бурни и неконтролируеми конвулсии, загуба на зрението, загуба на реч или дори парализа.

Всички тези прояви не са плод на физическа основа, което означава, че са само резултат на разстроената психика. Друг много характерен белег на истерията е, че почти винаги настъпва в присъствието на повече хора.

Дълго време истерията не е била разбирана от хората. Пръв Зигмунд Фрой описва подробно истерията. Тя се определя като експресивен вид невроза, а всяка една истерична криза носи определено значение. Истерията представлява израз на вътрешен конфликт, дължащ се на отчаяна потребност за разделяне с даден обект, като в същото време човекът има нужда за единност със същия този обект.

Често началото на истерията е много остро, като се провокира от тежка психическа травма. Възможно е обаче истерията да се развива постепенно и бавно. Може да се изразява както в конфликти в семейството, така и в конфликти на работното място.

Най-склонни към истерия са хора, за които са характерни висока емоционалност и повишена самовнушаемост. Твърде емоционалното отношение към живота и събитията е характерна черта за жените, затова именно заемат по-голям процент от случаите с истерия. Пак за жените е характерно да са по-склонни към развитие и на невроза.

Абсолютно всички проявления на истерията са нетипичен начин, с който човек се опитва да си изгради защитен механизъм в трудна ситуация. За да могат да се противопоставят и същевременно да противодействат на определен проблем или конфликт, уязвимите хора започват да се крият в болестта и бягат от реалността.

Хората, които изпадат в истерични пристъпи, са склонни да манипулират всички около себе си – колеги, семейство и дори лекари. Реално, те нямат физическо заболяване, но често си го измислят. Това е така, защото истериците имат сериозна нужда от съчувствие и внимание.

Много често при тях дори има стремеж за развитие на заболяване, защото очакват така да получат изгода и внимание. Реално истериците наистина се нуждаят от лечение, но не на физически, а на психически проблем.

Причини за истерия

Най-често срещаните причини за истерията са сексуална освободеност, невъзможност за справяне с предизвикателствата в живота, безделие, извратени помисли. Наследствеността също играе много важна роля в причинно-следствената връзка.

Поквара, грешно емоционално възпитание, нервна семейната среда са все фактори, които предполагат появата на истерия в по-късен етап от живота.

Някои емоционални сътресения в живота, като стрес, силна тревога, страх, преумора, продължително заболяване, често отключват истерия в психически нестабилните хора.

За съжаление, макар истерията да не е сред опасните физически проблеми, тя е много сложно проявление на психиката, което отразява неспоснобстта на човека да се адаптира към сериозните моменти в живота – отговорност, брак, смърт на любим човек.

Според някои изследвания е възможно да има връзка между истерията и заболяване на мозъка.

Друга причина за истерията е употребата на наркотици.

Симптоми при истерия

Често истеричният пристъп започва с припадъци и гърчове, които са комбинирани със силен плач и викове, несвързано говорене, стонове, изпадане в екстаз. Човек с истерия започва да си скубе косите, да къса дрехите си, да се смее и плаче едновременно.

Припадъците могат да продължат от един до няколко часа, а времетраенето зависи от това колко хора има около болния и доколо те му обръщат някакво внимание.

По-малките прояви на истерията протичат с прилошаване и плач, спазми в гърлото, трудно дишане, болки в сърцето. Лицето пребледнява или пък значително се зачервява.

Диагностициране на истерия

Диагностицирането на истерията може да се извърши от компетентен лекар, който в случая е психиатър. Необходимо е пациентът да опиша подробно своите прояви по време на пристъпа.

Преди поставянето на диагнозата е необходимо да се отхвърли възможността за други заболявания. Лекарят трябва да установи и кои са причините, отключващи пристъпите на истерия, за да може да назначи най-доброто лечение.

Лечение на истерия

Истерията е напълно лечим здравословен проблем, но задължително трябва да ѝ се обърне внимание. Тъй като причините за истерията могат да бъдат както физически, така и психически, лечението трябва да е едновременно насочено към ума и тялото.

От първостепенно значение е спазването на физическо благосъстояние на пациента. Здравото и добре функциониращо тяло може да поддържа и ума в добра форма. Мерките, които трябва да се вземат, са поддържането на хигиеничен и подреден начин на живот, ежедневни упражнения, намиране на работа, осигуряване на добра физическа и психическа почивка, редовно хранене и здравословен сън.

На ментало ниво психологът трябва да научи пациента си на положително мислене и самоконтрол на емоциите. Болният трябва да се старае да се абстрахира от своите неприятности и да си обръща повече внимание – нови дрехи, пътувания, разходки сред природата, доставянето на ежедневни малки удоволствия. Контактите с хора, с които общуването е трудно и напрягащо, трябва да бъдат сведени до минимум.

Макар да е напълно лечима, истерията е състояние, което не бива да се подценява. Ако не се лекува, истерията може да хронифицира и истеричните припадъци да станат по-чести и тежки. Възможно е да се получат и много отклонения в психиката – маниакално-депресивен синдром и неврастения. Ако истерията не се лекува не е изключено да се получат проблеми със слуха и говора, както и парализиране на крайниците.

Хранене при истерия

Балансираното и здравословно хранене е много важен момент в терапията на истерията. Млечните изделия са изключително полезни, защото действат успокояващо върху съзнението и влияят благоприятно върху нервите.

Зърнени храни, плодове, зеленчуци, риба и ядки са все продукти, които задължително трябва да влязат в менюто. Препоръчва се ограничаването на бялата захар, тестените изделия, кафето, чая, алкохола и цигарите.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!