За лайката може да се говори доста, тъй като е много известно и обичано растение. Тя се използва в ежедневието, лечението и козметиката. Тя е залегнала дълбоко в народните традиции и нашия бит - всички знаем наричането "Обича ме - не ме обича". Това растение е едно от малкото, което може да се похвали с прекрасен аромат, изненадващо хармоничен с външния му вид, което не винаги се среща в растителния свят.
Известният древногръцки лекар Асклепий, както казва легендата, е много добре запознат с направата на лекарства, включително от различни растения. Те са били толкова ефективни, че „Прогледнаха слепите и чуваха глухите”. Той можел да излекува всички болести и казал на своята дъщеря Панацея: "Не забравяй, че лечителството е изкуството да се подражава на лечебното въздействие на природата. И знай, че гората е най-богатата аптека.”
Преди да умре, той предал на дъщеря си тайните на универсалните си рецепти. Оттук и съвременната концепция за "панацея за всички болести". Панацея, за съжаление, не съществува, но много от лечебните растения могат да помогнат при лечението на най-неприятните болести, за което има много примери. Тези растения включват и лайката.
Лечебните свойства на лайката са били открити от евразийските народи още от прастари времена. Това се случило в тибетските планини, където живели монаси с много опит в билковите лекарства. Тибетските монаси са стигнали до идеята, че са измислили рецепта за подмладяване, включваща и лайка като основен компонент. Заради любопитството, ще ви запознаем с нея: събирали равни количества лайка, жълт кантарион, жълт смил и брезови пъпки, смилали всичко и го поставяли в съд с плътно затворен капак. Вечерта заливали сместа с вряла вода, запарвали за кратко и прецеждали, но не през марля, а през специална кърпа и изцеждали билковата маса.
Добавяли мед и пиели преди лягане, след което не пиели и не ядяли нищо до следващия ден. Процедурата повтаряли с някои промени на следващата сутрин и така нататък, докато не се използва пълноценно цялата отвара. Препоръчвали повторението на курса на лечение след пет години. Нямаме точна информация за ефективността на тази рецепта.
Древните египетски лекари са проучили полезните свойства на лайката във връзка с нейното използване в полза на човешкото здраве. В резултат на това възниква статут, който нарежда на всички египтяни, без изключение, да пият чай от лайка на третия ден от всеки месец. Благодарение на такова събитие стомахът на жителите на долините на Белия и Синия Нил бил почистен и дезинфекциран, което им причинявало чувство на дълбоко облекчение и радост.
Една чаена лъжичка суха билка съдържа повече от един грам от лекарствени вещества и те са били използвани от човека от древни времена (още шумерските лекари са знаели много за билковото лекарство). Въпреки миналите хилядолетия, лайката не е загубила своята популярност и възможности за лечение.
В природата има няколко растения, които наричаме или оприличаваме с лайка. Най-използвана обаче е Медицинската лайка (Matricaria chamomilla), която е с най-силни лечебни свойства. Тя получава своето родово име "Матрикария", защото е използвана успешно при лечението на женските болести, а името на тази лайка произлиза от корените на две гръцки думи: "chamai" и "mellon", което съответно означава "ниско" и "ябълка".
По този начин откриваме, че този, който пръв даде името на растението, изхожда от два параметъра - размер и мирис. Очевидно, лайката, която най-напред получила името си, силно приличала на малко ябълково дърво.
Лайката има огромен терапевтичен потенциал и се използва широко в традиционната и народната медицина. За тази цел се използват съцветията и отчасти стъблата. Медицинската лайка съдържа активни вещества, които се основават на етерично масло. Главните му съставки са бизабол и неговите кислородни производни фарнезен и хамазулен, съдържащи се във вариращи количества – от 1 до 15%, най-важният от които е хамазуленът, който има голяма лечебна сила. В допълнение, растението има никотинова, салицилова, аскорбинова и някои други киселини, както и каротин, горчиви вещества, парафин, захари, протеини, слуз и флавоноиди, кумарини, флавоновите гликозиди апин и патулитрин, горчиви вещества и други.
Науката постепенно разкрива лечебната сила на лайката. Днес е известно, че тя има противовъзпалително, омекотително, противоалергично, кръвоспиращо, антисептично, антимикробно, антиоксидантно, стягащо, спазмолитично, аналгетично, антиконвулсивно, антимутагенно, потогонно и жлъчегонно действие, стимулира лактацията, има значителна антитромбоцитна активност.
