Прополисът често се спряга като мощно лечебно средство, едва ли не панацея за всички болести. Това не е далеч от истината, но знаем ли обаче какво представлява той и откъде идва?
Основната цел на прополиса е да предпази пчелите от микробни, бактериални, вирусни и гъбични инфекции. Той помага на пчелите да оцелеят в продължение на милиони години. Думата "прополис" идва от две гръцки думи: "pro", което означава "преди" и "polis", което означава "град". Много източници приписват тези думи на Аристотел, който препоръчва прополис за лечението на рани.
Прополисът бил известен на свещениците от Древен Египет още няколко хилядолетия преди Христа, използвали го за лечение и мумифициране. Древните инки използват прополис за балсамиране. И в I век пр. Хр. древногръцкият лекар Диоскририд, който се смята за основоположник на употребата на пчелни продукти в медицината, първо описва лечебните свойства на меда, восъка и прополиса.
Прополисът се получава в резултат на обработката от пчелите на секрети от цъфналите пъпки на дърветата, предимно бреза, топола, елша, върба, кестен. Работните пчели изсмукват смолистата част на пъпките и я внасят с цветен прашец в кошера, където се дава на т.нар. "Прополис пчели". Тези пчели месят масата, добавят восък, смесват с прашец и секрети от слюнчените им жлези.
Прополисът, който току-що е изваден от кошера, е гъста, еластична, восъчна маса с тъмнозелен, сивкав или чернозелен цвят. През лятото прополисът лесно се загрява с пръсти. Прополисът има приятна миризма, напомняща миризмата на свежи смолни широколистни дървета, мед, билки, борови игли и топола. При изгаряне има миризма на тамян.
След известно време прополисът става по-плътен, губи мириса си и става по-тъмен, понякога и черен. Вкусът му е леко парещ, горчив, специфичен, наподобяващ вкуса на пъпките на дърветата. Прополисът е слабо разтворим във вода, лесно потъва. Разтваря се в алкохол и оцетна киселина.
Химическият състав на прополиса е изключително сложен и зависи от неговия източник. Прополисът се състои от приблизително 55% смолни съединения и балсам, 30% пчелен восък, 10% етерични масла и ароматни вещества и 5% пчелен прашец. Прополисът е богат на витамини от група В, съдържа определено количество витамин С, Е и провитамин А. Той съдържа също много минерали и микроелементи като калций, магнезий, желязо, цинк, силиций, калий, фосфор, манган, кобалт и мед.
Сред компонентите на прополиса най-интересни са аминокиселини, мастни киселини, терпени, киселини и ароматни естери, различни видове алкохол. Пчелният прополис съдържа и много химикали - антиоксиданти, които се използват за борба с бактериални, гъбични, вирусни, възпалителни процеси. Високата концентрация на активните съставки (флавоноиди) позиционира прополиса като лекарствен продукт.
Обхватът на лечебно действие на прополиса е изключително широк. Смята се, че помага при рак, инфекции на пикочните пътища, оток на гърлото, подагра, открити рани, грип, бронхит, гастрит, ушни заболявания, различни заболявания на вътрешните органи, чревни инфекции, язви, екзема, пневмония, артрит, белодробни заболявания, главоболие, склероза, различни проблеми на кожата и лигавиците, като брадавици и конюнктивит.
Лечението с прополис също е показано за високо кръвно налягане и безплодие. Прополисът спомага за регулирането на нивата на хормоните и стимулира естествената резистентност на тялото към различни инфекции и е ефективен при лечението на изгаряния на кожата.
Прополис може да се използва както от болен, така и от здрав човек за възстановяване на тялото. Прополисът се използва външно и чрез вдишване и като основен компонент, включени в много тинктури, отвари, витаминозни напитки.
Съхранява се в тъмна и хладна стая. Правилното съхранение на прополиса до 10 години не намалява съдържанието на неговите активни съставки. Така че, ако сте привърженик на природните средства за поддържане на добро здраве, не пропускайте да го използвате, стига да нямате индивидуална непоносимост.
Коментари