Нормално е да бъдем предпазливи и мнителни до някаква степен. Когато обаче тези чувства са толкова силни, че пречат на нормалното ни функциониране и справянето с ежедневните ни дейности, то вероятно се касае за проблем.
Параноидното личностно разстройство е именно това - прекомерен страх, че някой е злонамерен към нас. Притеснения за него може да има само тогава, когато симптомите продължават от много време. А какви точно са те ще се опитаме да разгледаме в следващите редове.
За това разстройство на личността типични са силна и постоянна липса на доверие у другите, дори и към най-близките, параноя, че околните искат да причинят зло, силен афект при неуспех, склонност към вярване в конспиративни теории, приемане за лично на всичко случващо се край тях.
Друг симптом е постоянно откриване на потенциални опасности, тълкуване на действията и думите на всички като отрицателни или критични.
Често тези, които страдат от параноидно личностно разстройство вярват, че най близките им - например съпруг или партньор, ги мами, но без каквито и да е доказателства за подобни действия.
Хората с него имат прекомерна нужда да бъдат самостоятелни или себедостатъчни. Често са прекалено критични към себе си и към околните.
Параноидното личностно разстройство може да се прояви и под формата на прекомерен страх за себе си. Например безобидни симптоми, които се възприемат от изпитващия ги като пряка опасност за живота и здравето му, или т.нар. хипохондрия.
Смята се, че за появяването на параноидното личностно разстройство роля играе генетичният фактор. Ако в семейството то се е проявявало преди, вероятността да възникне е по-голяма.
Друга възможна причина за развитието на този психологически проблем е травма в детска възраст. Така например, ако детето вижда действия, породени под влиянието на параноя от родителите си, то вероятността да развие такова поведение на по-късен етап през живота си расте.
Смята се, че разстройството на личността може да е породено и от проблемна заобикаляща среда, която е също с параноидни склонности.
Диагностицирането на параноидното личностно разстройство става от психиатър. Той задава конкретни въпроси, които дават представа дали личността проявява типични поведенчески модели. За да се определи диагнозата, необходимо е пациентът да отговаря на поне няколко от определен брой критерии.
Най-голямото предизвикателство е лечението. Причината - хората с параноидни мисли нямат доверие на никого и трудно биха допуснали намеса, било то и под формата на психиатър или психолог.
Методът на лечение е комплексен - чрез медикаменти, които потискат параноидните мисли, както и чрез поведенческа терапия, която учи на конкретни механизми за справяне с проблемите. Особеност е, че лекарите препоръчват терапията да бъде индивидуална, а не в група. Това би затруднило лечението.
