Психическите заболявания и състояния са трудно поддаващи се на диагностициране и лечение. Това се отнася особено силно за разстройствата на личността, които не се водят заболяване, а състояние, тоест нещо, което не се поддава на медикаментозно лечение.
Същност на граничното личностно разстройство
Счита се, че от всички личностни разстройства граничното, известно още като borderline (бордърлайн), е най-тежкото. Идва от термина borderline (гранична линия), защото се смята, че е на границата между две различни разстройства - невроза и психоза. Понякога го наричат емоционално нестабилно разстройство.
Психиката на тези хора е като плаващ пясък - дори най-малката промяна ги вади от баланс. Те лесно сменят настроенията си и трудно поддържат връзка с други хора. Поведението им се определя като ригидно (твърдо поведение), а началната проява се наблюдава в тийнейджърските години.
Най-характерно за тях е, че лесно се обиждат за неща, които другите хора казват или правят и имат нисък праг на търпимост към критика и високи нива на страдание и гняв.
Хората с гранично личностно разстройство се борят с болезнени мисли и вярвания за себе си и за околните. Това им причинява страдание както в личен, така и в професионален и социален план. Малките неща при тях предизвикват силни и интензивни реакции. От 1 до 4 процента от хората могат да бъдат засегнати от бордърлайн в някакъв период от живота си.
Симптоми на граничното личностно разстройство
Има 9 критерия, които се смятат за категорични при диагностициране на гранично личностно разстройство, като 5 от тях трябва да присъстват, за да се потвърди диагнозата.
1. Постоянни опити за избягване на истинска или въображаема самота.
2. Нестабилни и напрегнати междуличностни отношения.
3. Недостатъчно или отсъстващо осъзнаване на собствената идентичност.
4. Импулсивни прояви на потенциално саморазрушително поведение- злоупотреба с алкохол и наркотици, шопинг, небрежно шофиране, преяждане.
5. Заплахи или опити за самоубийство, умишлено самонараняване.
6. Резки промени в настроението и прекомерна реакция при психически натоварвания.
7. Хронично усещане за празнота.
8. Чести и необясними прояви на гняв.
9. Усещане за нереалност или параноя.
Тези прояви трябва да се групират в 4 области, към които се насочва лечението:
- нестабилност на настроението;
- импулсивност и опасно неконтролируемо поведение;
- междуличностна психопатия;
- изкривяване на мисленето и възприятията.
Проявление на граничното личностно разстройство
За хората с гранично личностно разстройство по-голямата част от живота им е возене на емоционални влакчета без никаква дистанция. За тези, които живеят с хора с гранично личностно разстройство това съжителство е диво, безнадеждно и уморително. Хората с това разстройство лесно се довеждат до състояние на неконтролируема ярост, насочена към най-близките. Чувстват се безпомощни и опустошени, струва им се, че личността им е разделена от непримирими емоционални противоречия.
Промените в настроенията настъпват рязко като експлозия, прехвърляйки граничната личност от височината на радостта в бездните на депресията. Неразбирането на произхода на тези настроения провокира презрение към себе си и изпадане в депресия.
Пограничните личности страдат от емоционална хемофилия - липсва им механизъм, който да успокои прилива на емоции. Дългите периоди на успокоение при тях са редки. Хроничната празнота ги изчерпва, докато не решат да направят нещо, за да я избегнат.
Основна характеристика на граничните личности е липсата на осъзнаване на тяхната идентичност. Те описват себе си по объркан и противоречив начин, за разлика от останалите хора, които добре разбират кои са. За да преодолеят неясния и негативен образ за себе си, граничните личности постоянно търсят завършени герои, с които да запълнят ваккума за собствената им идентичност.
В света на граничната личност, както и в света на детето, има само герои и злодеи. Във всеки момент за тях човек може да бъде добър или лош, без нюанси на други цветове. Близките до тях могат да бъдат обожествявани на единия ден, а на другия напълно обезценени и отхвърлени.
Хората с гранично личностно разстройство търсят близки взаимоотношения, но често изпитват враждебни, гневни или негативни чувства към тези, които обичат най-много. Могат без основание да се ядосат при незначителни стимули или да се лутат между идеализирането и обезценяването на хората, които са им най-близки.
Лечение на гранично личностно разстройство
Повлияването на граничното разстройство на личността обикновено включва дългосрочна психотерапия, водена от терапевт с опит в разпознаването и третирането на този вид разстройства. Предписват се лекарства, които помагат при специфични тревожни симптоми, или такива, водещи до проблеми в личния и социалния живот. Макар бордърлайнът да е сериозно разстройство, то се повлиява с водене на подходяща терапия.
Водената терапия трябва да фокусира когнитивно-поведенческа, психодинамична и терапия, фокусирана върху емоциите. Терапията се ръководи от това да подпомага хората с гранично разстройство да променят своите дълбоко вкоренени, саморазрушаващи модели и мисли, поведение и емоции.
Друг тип терапия е акцентирана върху това, че бордърлайните възприемат околните като съвкупност от нереални крайности, само добри, или само лоши.
Доброто психиатрично управление е нов вид лечение, основано на доказателства. То разполага с 3 части - управление на случаи, психодинамична информирана психотерапия, управление на прилаганите лекарства.
Специални лекарства за гранично личностно разстройство не се предписват. Това става, ако има друг вид заболяване - депресия, тревожност, емоционални колебания и изблици.
Причини за поява на гранично личностно разстройство
Причините за това състояние не са напълно изяснени. Предполага се, че са съвкупност от наследствени и биологични фактори, както и влияния на околната среда.
От тормоз до детски травми, както и широк спектър от причини от околната среда могат да предизвикат поява и развитие на това разстройство на личността. Смята се, че много от граничните личности имат проблем с нивата на серотонин в мозъка. Промените в нивата на серотонин са свързани с поява на депресия, агресия и различни проблеми в живота.
Проучванията показват, че някои симптоми на състоянието, най-вече трудностите, свързани с регулиране на емоциите и взимането на решения, могат да имат неврологична причина, което налага терапия с невролог.
Възможни усложнения на граничното личностно разстройство
Усложненията на граничното личностно разстройство се проявяват най-често като други разстройства.
- депресия;
- тревожни разстройства;
- хранителни разстройства;
- биполярно афективно разстройство (БАР);
- злоупотреба с наркотици и алкохол.
Ако не се лекува и се неглижира състоянието, то може да доведе до:
- проблеми в работата и в отношенията с околните;
- самонараняване;
- суицидни мисли;
- жертва на престъпления.
Превенция на граничното личностно разстройство
Тъй като причините за възникване на състоянието не са напълно изяснени, не съществуват и формули за неговото избягване. Превенцията е трудно осъществима. Все пак има полезни стъпки в тази посока:
- засилване на положителното поведение и самооценка;
- подкрепа и търпение;
- утвърждаване на положителните емоции.