Хистрионно личностно разстройство

''Психиатрията е най-разрушителната сила, която е оказала влияние върху обществото през последните петдесет години''

''Това не е наука. Това е политика и икономика. Именно това е психиатрията: политика и икономика. Контрол на поведението, но не е наука, не е медицина''.

''Докато моралните измерения на психиатричните теории и терапии остават скрити и неясни, научната им стойност остава, вследствие на това твърде ограничена''

„Класифицирането на мисли, чувства и поведение като болести е логическа и семантична грешка, като класифициране на кита като риба“

''Психиатрията е насилие маскирано като грижа''.

"Аз не отричам съществуването на мозъчни заболявания. Напротив, моето мнение е, че ако психическото заболяване е мозъчно разстройство, трябва да го наречем мозъчно заболяване и да се отнасяме към него като към заболяване на мозъка, вместо да го наричаме "психично заболяване" и да го третираме като такова''.

''Няма човешко поведение, което съвременният психиатър да не може по свое усмотрение да определи като аномалия или "болест"

''Аз просто класифицирам явлението, което хората наричат "психично заболяване" малко по-различно от тези, които твърдят, че това е болест. Концепцията за "психично заболяване" е семантична стратегия за медикализация на икономически, морални, индивидуални, политически и социални проблеми.''

''Психичната болест е мит, чиято цел е да прикрие и, следователно, да направи по-приятно горчивото хапче на моралните конфликти в човешките отношения''.

''Психологията е изнасилена от психиатрията''

''Историята на психиатрията, особено в нейната връзка със закона, е предимно история на последователно мутирали оправдания за психиатрично задържане. Метаморфозата от един критерий за принудителна хоспитализация в друг обикновено се нарича „реформа на психиатрията”. Това е много далеч от истината. Окончателните показатели на психиатричния баланс са винаги еднакви: на индивиди, признати за безумни, се налагат “диагностични” обозначения, лишават се от свобода и принудително се “лекуват”. В продължение на повече от четиридесет години аз настоявах, че психиатричните реформи са упражнения за подобряване на плантации за роби. Робството не може да бъде реформирано - то може само да бъде премахнато.

“Опи­ти­те да се ле­ку­ват та­ка наречени­те ду­шев­ни бо­лес­ти чрез ра­бо­та вър­ху мо­зъ­ка, са като опи­ти­те да се сва­лят рек­ла­ми­те за ци­га­ри от те­ле­ви­зи­и­те, като по­ви­ка­те те­ле­ви­зи­о­нен тех­ник да ре­мон­ти­ра те­ле­ви­зо­ра ви”.

''Ако от нас се изисква да считаме психичното заболяване за същото заболяване като всяко физическо заболяване, трябва да получим биохимични или патологични доказателства за това. И ако понятието "болест" трябва да има научно значение, то трябва да е възможно по някакъв начин да се оцени, измери или установи в научно обоснован подход, например, когато се изследва кръвта или се използва електроенцефалограма. Ако не може да се провери по този начин - както в случая с „психично заболяване“ - тогава терминът „болест“ става в най-добрия случай метафора и в най-лошия - мит, и следователно „лечението“ на такива „болести“ е също толкова несигурно и ненаучно.''

"Съвременната психиатрия дехуманизира човека, отричайки самото съществуване и дори простата възможност за личната отговорност на личността като морално действащ субект... мандатът на психиатъра е именно да прикрива и дори да отрича етичните дилеми на съществуването, представяйки ги под формата на медикаментозни и технически проблеми, които са податливи на съответни професионални решения".

''Според мен недоброволната хоспитализация и защитата по невменяемост трябва да бъдат премахнати, точно както е било отменено робството, дискриминацията срещу жените и преследването на хомосексуалистите. Едва след това ще можем да изучаваме така наречените "психични заболявания" в качеството на разновидност на поведение, като всяко друго поведение.''

"Да се твърди, че една социална институция страда от определени "злоупотреби", означава да има някакви други желателни или добри употреби ... Моята теза е съвсем различна: не може да има злоупотреби с институционалната психиатрия, защото институционалната психиатрия е сама по себе си злоупотреба. "

''Както в теокрацията властите не могат да си позволят да се съмняват в реалността на Бог, така психиатрите не могат да си позволят да се съмняват в реалността на психичното заболяване. Вярата в доминиращата фикция трябва редовно да се потвърждава от подходящи ритуали. Ритуалите, утвърждаващи болестите на психиатрите, варират от време на време. Днес психиатрите обявяват реалността на психичните заболявания чрез поклонение пред олтара на невробиологията и психофармакологията и чрез говорене на езика на мозъчните заболявания, химически дисбаланс, невротрансмитери и психофармакология. Всъщност, историята на психиатрията от 1850г. до днес е по същество историята на промяната на психиатричната мода - от невропатология до психоанализа и до психофармакология. Съвременните общества се нуждаят от психиатрия. Светът без психично заболяване изглежда плаши хората, особено хората, които се гордеят с недоверието си в Бога.''

''Психиатрите все повече и повече стават шарлатани, когато говорят и действат като лекари. Те говорят за диагнози, лечебни мерки и всички тези неща, за които не знаят нищо. Нищо.''

''Психичното заболяване е метафора. Думата "болест" означава откриваем биологичен процес, който засяга телата на живите организми (растения, животни, хора). Терминът "психично заболяване" се отнася до нежелани мисли, чувства и поведение на хората. Класифицирането на мисли, чувства и поведение като болести е логическа и семантична грешка, същата като класифицирането на кит като риба. Китът не е риба, а психическото заболяване не е болест. Хората с мозъчни заболявания ("лош мозък") или бъбречни заболявания ("лоши бъбреци") са болни буквално. Хората с психични заболявания (лошо поведение), подобно на общества с болна икономика (лоша данъчна политика) са болни в преносен смисъл. Класификацията на поведението като болест осигурява идеологическа обосновка за държавно-спонсориран социален контрол под прикритието на медицинското лечение.''

''Няма такова нещо като психично заболяване, следователно също така няма такова нещо като психотерапия.''

''Въпросът „Какво е психотерапия?“ предполага, че психотерапия съществува. Аз твърдя, че тя не съществува. Подобно на психичната болест, психотерапията е метафора и като разширена метафора, мит... Терминът психотерапия означава различни принципи и практики на (светската) етика. Всеки метод или школа в психотерапията следователно е система на приложна етика, вместена в идиома на лечение; всяка отразява личността, ценностите и стремежите на своя основател и практикуващи''.

''Институционално психиатрията е продължение на Инквизицията. Всичко, което се е променило - речникът и социалният стил. Речникът е в съответствие с очакванията на интелектуалеца на нашето време: псевдомедицински жаргон пародиращ научните понятия. Социалният стил е в съответствие с политическите очаквания на нашето време: това е псевдо-либерално движение, което имитира идеалите за свобода и рационалност "

''.Докато хората можеха да осъдят другите като вещици, стига винаги да смятат Другия за вещица, но не и себе си, магьосничеството остава концепция, приложима на практика, а Инквизицията - просперираща институция. Единствено загубата на вяра в авторитета на инквизиторите и тяхната религиозна мисия слага край на тази практика на символичен канибализъм. По същия начин, докато хората се обезценяват като психично болни (хомосексуалисти, наркомани, безумни), така че те винаги смятат някой друг за луд и никога самите себе си, психичните заболявания ще останат концепция, експлоатирана без умора и принудителната психиатрия - процъфтяваща институция. И ако е така, тогава само загубата на вяра в авторитета на институционалните психиатри и тяхната медицинска мисия ще доведе до края на психиатричните инквизиции. И този ден е точно зад ъгъла.''