Хората, които имат агресивно разстройство на личността са много трудни в общуването, конфликти, лесно палят и са отлични манипулатори. В тази група може да причислим и тези болни, които имат склонност към пасивната агресия, но същевременно с това са много взискателни към другите и винаги са недоволни.
Единствената достъпна форма за себеизразяване това са истинските емоции или така наречените пасивни процеси, например лошо изпълнение на работата или дори отказ да я изпълняват.
Същност и симптоми на разстройството
Всеки човек понякога не е съгласен със събеседника си или с конкретната ситуация, в която е попаднал. Така вие изразяването своето недоволство, но всичко е така да се каже в рамките на разумното. Именно затова човекът е социален, за да може да решава конфликтите по мирен начин, както и да изгражда приятелски отношения. При хората, които страдат от агресивно разстройство на личността, е характерно:
- негативно мислене, насочено именно срещу отрицанието на всяка една ситуация, но без да се опитат да я анализира;
- убеденост в това, че съдбата винаги е несправедлива с тях, както и това че околните искат само да ги използват;
- отричане на собственото участие в негативното стечение на обстоятелствата. Те просто обвиняват отново външните фактори в неуспеха си;
- страх от неодобрението;
- убеденост в това, че всички се опитват да ограничат свободата им.
Личностите с агресивно разстройство на личността не могат да се самоутвърждават, да отстояват правата си, както и не могат открито да заявяват за своите потребности и желания. Заедно с това в условията на потиснатост и незачитане на правата им, те могат да проявяват особена агресия и раздразнителност.
Като правило, те все са недоволни и разочаровани от всичко и всеки. Така могат да започнат да търсят несъществуващи недостатъци в партньора или в работата. При влошаване на състоянието е възможно дори да бавят задачите си в работата. Интересното е, че тези хора винаги намират извинения и са искрено убедени в своята продуктивност (вярват, че са омаловажени).
В случаи че постигнат успех в личен или кариерен план, тогава вместо радост и щастие, те изпитват тревога. Ускореният модел на зависимост към враждебните отношения не им дава да живеят спокойно. Близките им също не могат да са щастливи, когато се намират близо до такъв човек. Пасивно-агресивното поведение на хората, които страдат от агресивно разстройство на личността, се възприема от околните като начин за манипулация.
Лечение на агресивното разстройство на личността
Често се използва психотерапията при коригирането на поведението и мисленето на болния. По време на самото лечение е важно пациента да се научи да се съпротивлява на неудовлетвореността, да вярва в себе си, да забелязва дразнителите и правилно да изразява недоволството си по социално приемливи начини.
По време на терапията за лечението на агресивното разстройство на личността трябва да спазваме строги рамки. Важно е да се обърне особено внимание на суицидните заплахи, както и те да се приемат и разглеждат като агресия, а не като депресия. Необходимо е целият медицински персонал заедно със семейството да помогнат на болния от агресивно разстройство на личността да осъзнае, какви могат да са негативните последици от това му поведение.
За укрепване на социалните умения е полезно да се проведе социално-психологическо обучение. Трябва обаче да сте подготвени за факта, че участниците могат да агресират един срещу друг, както и върху психотерапевта.
Освен това трябва да сте подготвени за още една трудност: болният ще разглежда помощта ви като друга наложена задача. Естествено, старото мислене на пациента ще го кара да се борите срещу помощта, дори ако самият той разбира необходимостта от терапията.
Хората, които страдат от агресивно разстройство на личността, много рядко сами ще потърсят помощ. Именно затова е много важна подкрепата на близките и семейството. Успехът на самото лечение зависи, както от желанието и нагласата на болния, но така и от етапа на развитие на заболяването.
