През последните години все повече се говори за вредата, която стресът нанася на цялото ни тяло. Вече го свързваме пряко с много физически състояния, сред които са дори онкологични, сърдечни, метаболитни, хормонални. Една от основните щети, която той нанася обаче е на психиката ни.
Стресът може да доведе до панически атаки, тревожност, посттравматично стресово разстройство но и до такива състояния на психиката, които са свързани със сериозни физически симптоми, за които на пръв поглед няма физиологична причина.
Такова е дисоциативното разстройство на личността. То е сравнително рядко – от него страдат около 11 на 100 000 души годишно. Симптомите му обаче са тежки и притеснителни. Най-често те започват рязко след силен стрес – емоционален или физически. Самото разстройство е реакцията на тялото ни срещу този стрес.
Засегнатият човек развива тежки физически симптоми, за които на пръв поглед няма обяснение – слепота, парализа. Страдащите от това състояние могат да имаст чувство за „отделеност“ от тялото си, неспособност да се върнеш или да си сомниш миналото си. При смяна на обстановката, пациентите в това състояние се чувстват объркани или реагират чрез създаване на нова личност.
Страдащият често може да изгуби спомените за силно травмиращо събитие, да излиза внезапно от работа, например, да изпадне в състояние, подобно на транс, да проявява намалена реактивност към околната среда. В някои случаи болните проявяват и раздвоение на личността.
Зад дисоциативното разстройство не стои обикновеният ежедневен стрес, с който ние се сблъскваме. То е резултат от сериозна емоционална травма, а то е защитният механизъм на мозъка ни да се справи със събития, които не може да асимилира.
На практика съзнанието ни буквално прекъсва асоциацията ни за самите себе си, тоест връзката между личността, а целта е да накара страдащия да се отдалечи от събитието, довело до тези травми, за да може мозъкът да се самосъхрани.
Лечението продължава през целия живот и обикновено е комплексно. Най-използвани са методите на психотерапията. Хипнозата също се използва – по този начин терапевтът кара съзнанието ни да се върне назад към травмата, за да я осмисли съзнанито ни по-добре.
Страдащите от дисоциативно разстройство трябва да бъдат насърчавани да говорят за състоянието си, за да могат да се освободят от него. Използвани методи са и арт терапия, когнитивно-поведенческа терапия, на помощ идват и различни медикаменти – успокоително или антидепресанти.
В някои случаи лечението е много ефективно и относително кратко, в други може да продължи през целия живот.
