Инсулином е малък тумор в панкреаса, който произвежда излишно количество инсулин. В повечето случаи не е раков. Повечето инсулиноми са с диаметър под 2 сантиметра.
Панкреасът е ендокринен орган, разположен зад стомаха. Една от функциите му е да произвежда хормони, които контролират нивото на захар в кръвта, например инсулин. Обикновено панкреасът спира да създава инсулин, когато кръвната захар падне твърде ниско. Това позволява нивата ѝ да се върнат към нормалното.
Когато се образува инсулином в панкреаса, той продължава да произвежда инсулин, дори когато кръвната захар е твърде ниска. Това може да доведе до тежка хипогликемия или ниска кръвна захар. Хипогликемията е опасно състояние, което може да причини замъглено зрение, замаяност и безсъзнание. Тя може да бъде и животозастрашаваща.
Инсулиномът обикновено трябва да се отстрани хирургично. След като туморът бъде отстранен, е много вероятно пълното възстановяване.
Хората с инсулиноми невинаги имат забележими симптоми. Когато се появят такива, те могат да варират в зависимост от тежестта на заболяването.
Леките симптоми включват двойно виждане или замъглено зрение, объркване, тревожност и раздразнителност, световъртеж, промени в настроението, слабост, необяснимо изпотяване, постоянен глад, тремор или внезапно повишаване на теглото.
По-тежките симптоми на инсулинома могат да засегнат мозъка и надбъбречните жлези, които регулират стресовата реакция и сърдечната честота. Понякога симптомите изглеждат подобни на тези на епилепсия – неврологично заболяване, което причинява гърчове.
Симптомите, наблюдавани при по-сериозни случаи, могат да включват гърчове, ускоряване на пулса (по-голям от 95 удара в минута), трудност при концентриране, загуба на съзнание или кома.
В някои случаи инсулиномите могат да станат по-големи и да се разпространят в други части на тялото. Когато това се случи, може да се появи непоносима болка в корема, в гърба, диария, жълтеница или пожълтяване на кожата и очите.
Инсулиномите са редки, а само 10% са ракови. Раковите тумори се проявяват по-често при хора с множествена ендокринна неоплазия тип 1. Това е наследствено заболяване, което причинява тумори в една или повече хормонални жлези. Рискът от инсулинома също изглежда по-висок при тези със Синдрома на фон Хипел-Линдау. Това наследствено състояние причинява образуване на тумори и кисти в цялото тяло. Инсулиномите също имат тенденция да засягат жените повече от мъжете. Най-често се развиват при хора на възраст между 40 и 60 години.
Най-доброто лечение за инсулинома е хирургичното му отстраняване. Малка част от панкреаса може също да бъде премахната, ако има повече от един тумор. Това обикновено лекува състоянието.
