Интересни факти за глухарчето

глухарче

Всички познаваме глухарчето, всички сме играли с прецъфтелите му цветове като деца и го виждаме навсякъде около себе си. За многобройните му полезни свойства можем да намерим безкрайна информация. Ето обаче някои интересни факти, които не са толкова известни:

Българското име „Глухарче” произлиза от факта, че ако летящото семенце попадне в ухото, особено на малко дете, може да причини временно оглушаване.

В Европа са известни над 1200 подвида глухарче, а в България са описани над 50, някои от които трудно се различават един от друг.

На „главата” на едно глухарче има около 200 семена, а общият брой семена от 1 корен може да достигне 7000.

Семената от глухарче могат да летят над 8 километра през въздуха, преди да се загнездят в почвата.

Цветoвете на глухарчетата не трябва да се опрашват, за да образуват семена.

Не е лесно да се отървете от глухарчетата - това растение има невероятна регенерация и може да възстанови популацията си дори от част от силно повредената коренова система. Глухарчето може да поникне дори в пукнатините на камъните или асфалта.

Ако косите глухарчето, то ще расте с по-къси стъбла напук на вас.

Едно съцветие дава около 10 милиграма жълт полен. Ето защо насекомите обичат това цвете толкова много.

Глухарчето е едно от най-дълго цъфтящите растения – от ранна пролет до първия сняг, а в по-топлите райони може да цъфти и целогодишно.

В подножието на Кавказките планини има необичаен тип глухарчета с лилави листа. Има и глухарчета с бели цветове, но повечето са жълти.

медицина с глухарче

По глухарчета можете да си сверите часовника. Те се отварят в шест сутринта и се затварят в три следобед, плюс или минус няколко минути.

Глухарчето е използвано за лекарство още в древността. Смятало се, че е било слънчев балсам за тялото. То е било добре познато на древните египтяни, гърци и римляни и е било използвано в китайската традиционна медицина повече от хиляда години.

Глухарчето е широко популярно в народната козметика: маската от пресните листа подхранва, овлажнява и подмладява кожата, а извлек от цветовете избелва луничките и пигментните петна.

Всички части на растението съдържат гъст бял млечен сок, който съдържа каучук. На времето някои видове глухарчета са били отглеждани с цел производство на каучук от корените. По-късно са били изместени от каучуковите дървета, но днес се работи за развитието на производството на каучук от сок от глухарче.

Глухарчето е използвано от древността и за храна от много народи. В Китай дори се смята за зеленчук. От венчелистчетата от глухарчето някъде правят сладко и вино.

По време на Втората световна война германските войници са използвали заместител на кафето поради недостига на кафе - печени корени от глухарче. Напитката е доста сходна с обикновеното кафе.

В традиционната италианска кухня глухарчето се използва доста широко като съставка в различни ястия. Глухарчетата в Италия се продават дори и в магазините - те се отглеждат специално, за да ги използват за храна.

В САЩ, Охайо, всяка първа събота на месец май е Ден на глухарчето. На този ден хората украсяват дрехите си с глухарчета и приготвят различни ястия от тези цветя.

тинктура от глухарче

В белгийския град Au от глухарчета варят бира. Тук тези цветя се добавят дори към пастета.

Смята се, че ако поставите глухарчета под възглавницата или я напълните със сушени цветове, ще имате дълбок и здрав сън и ще се събудите с добро настроение.

Глухарчето е единственото цвете, което представлява трите небесни тела - слънцето, луната и звездите. Жълтото цветче прилича на слънцето, топката наподобява луната, а разпръскващите се семена приличат на звездите.

Много хора смятат глухарчето за досаден плевел. Можете да им разкажете малко факти, за да ги убедите, че всъщност е едно много полезно растение.

Виж повече

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари